През 2026 г. отбелязваме Тодорова днес – 28 февруари. Тодоровден е известен като ден на коневъдството и конния спорт. Празникът е в памет на свети великомъченик Теодор Тирон и традиционно се чества в съботата след Сирни Заговезни, съвпадаща с първата събота от Великденския пост.
Поклонението пред Св. Тодор /великомъченик Теодор Тирон/ датира още от ранните години на Църквата.
Според легендата, византийският император Юлиан Отстъпник, знаейки че християните постят строго 40 дни преди Великден, решил да се подиграе, като наредил да се поръсят с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара. Но Свети Тодор се явил на патриарха и му заповядал: „Забрани на християните да купуват каквото и да било, тъй като храната е поръсена с идолски кръв. Поръчай на тези, които нямат храна, да варят пшеница с мед.“ Императорът осъзнал, че мярката му не действа и разрешил продажбата на храните да продължи както преди.
В знак на благодарност, Църквата почита светията в съботата на първата седмица от Великденския пост.
„Конски Великден“
В съответствие с народните традиции, Тодоровден се отбелязва главно за здравето на конете и е известен под името Конски Великден.
Най-вълнуващият момент от празника е кушията. Рано сутринта, мъжете заплитат опашките и гривите на конете, украсени с мъниста, пискюли и цветя, и ги водят на водопой. Жените приготвят обредни хлябове, от които дават и на конете. Варят и жито, което се благославя в църквата. След това идва ред на конното състезание. Наградата за победителя обикновено е юзда за коня, а за стопанина – риза или кърпа. Спечелилият кръстосва с коня си всички домове, за да честити празника, и навсякъде го посрещат радушно, а конят му се пои с вода.
В някои региони на България, на този празник се провеждат обреди, свързани с младите невести в първата година от брака. Например в Западна България младата булка, облечена в своята невестинска рокля, посещава църква в петък вечер. Придружавана от свекървата, която носи тепсия с варена царевица и специален хляб отгоре, невестата остава навън, докато свекървите влизат, за да „отчета“ при свещеника. По пътя обратно, жените ритат невестите. Върната царевица се разпръсква в градините, за да създаде плодовитост.
Обичаи за Тодоровден
В други местности съществува интересен обичай, свързан със здравето и плодородието. Сутринта на празника, младата булка приготвя малки хлебчета и, облечена в празнично облекло, обикаля домовете на близки и роднини, раздавайки от тях, докато домакините ѝ пожелават деца. Накрая тя се отправя към родителите си, където зетят и свекървата събират обща трапеза.
В Родопската област е известен обичаят Бекане. След църковната служба, домакинята предлага на всички по няколко зърна от грах, накиснат в топла вода предишния ден. Хвърлят шепа към тавана за всички и за добитъка. Момите правят броеници от накиснат грах или нахут, украсяват ги с копринени конци и ги даряват на избраниците, които им връщат подаръци.
На този Тодоровден имен ден празнуват Тодор, Теодор, Теодора, Божидар, Богдана и Найден.
