Днес, на Благовещение, беше осветена камбанарията, символ на храм „Св. Благовещение“ в Габрово.
Събитието уважиха Великотърновският митрополит Григорий, кмета на Габрово Таня Христова, областния управител на Габрово Мария Башева – Венкова, председателят на Общински съвет – Габрово Климент Кунев, заместник-кметовете на Община Габрово Невена Минева и Николай Меразчиев, духовници и граждани.
Храмът „Св. Благовещение“ е бил част от разрушения габровски девически манастир, който се е намирал в центъра на Габроло. На негово място е построена камбанарията. Мемориалният символ е изграден с помощта на дарителка, пожелала анонимност за своето добро дело. Инициативата, подета от видни габровци още през 1991 година, претърпява промени през годините и се търси възможност за реализирането ѝ. Дарителката намира съмишленици и институционална подкрепа, като предлага решение, което да е символно и да не изисква „тухли и строежи“.
Предложението има положително становище на Общинския експертен съвет към Община Габрово и положително решение на Общински съвет – Габрово от 29 декември 2022 г.
Габровският девически манастир е основан от архимандрит Йосиф Соколски през 1836 г., с подкрепата на габровците Петър Хаджихристов, Андрея Семов Парлапанът, Петко и Петър Родито, и др., сочи историческа справка на сайта на Община Габрово. В края на 1839 г. султан Махмуд ІІ издава ферман за манастира. През 1846 г. завършва строителството на църквата. Тя е кръстокуполна, а камбаната е дарение от кожаря Тотю Антипов. Стенописите са дело на калоферския живописец Андон Хр. Варски (Киричев), иконостасът е изработен през 1862 г. от майстора-резбар Антон Г. Станишев от Дебър и варакосан от поп Генко Петров от Трявна. Повечето от иконите са дело на Захари Зограф. През 1864 г. е направена манастирската чешма, украсена с каменна пластика.
По инициатива на Търновския митрополит Софроний през 1936 г. се открива детски дневен дом за деца на габровски работници, а през 1937 г. – девически пансион за 50 ученички. В Светата обител е отсядал Васил Левски по време на обиколките си в българските земи. Тук са намирали убежище Матей Преображенски, Цанко Дюстабанов, Тотю Иванов, Пенчо Постомпиров и др. По време на Освободителната война манастирът е прeвърнат във военна болница. През август 1959 г. ОНС и ГС – Габрово вземат решение за разрушаването на манастира, а монахините са преместени в Соколския манастир, се посочва още в историческата справка на местната администрация.