Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от големите имена в българската историография и публицистика. Български писател, европейски дипломат, демократ и истински патриот, отдал сили и знания за България, той запазва завинаги своята любов към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите произведения са издавани и преиздавани. Той е влязъл в българските учебници, неговите книги, най-вече „Строителите на съвременна България“, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е многолик и разностранен творец. Той пише забележителен труд върху Македония и Българското възраждане, спомени, които обхващат времето от края на 19 до средата на 20 век, пише за войните на България и договорите, сключени след тях, в които той е важен участник. Автор е на очерци върху културни факти, на многобройни писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от публикации под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го направим чрез многобройните архивни документи, дарени през 2010 г. на Централния държавен архив от неговия син Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
Лондонският договор от 17/30 май 1913 г. между Балканския съюз и Османската империя, който слага неуспешния за българските въжделения край на Първата Балканска война, e подписан без да са уредени спорните въпроси между съюзниците, главно за окупираните от Сърбия и Гърция райони с българско население в Македония.
Следват дни и седмици на утежняващи се отношения между тях, напрегнати дипломатически ходове и Втората балканска (Междусъюзническата) война. Бойните действия между България и бившите ѝ съюзници започват след опит на български подразделения за завземат част от предвидени в предвоенните двустранни споразумения територии в Македония на 16/17 юни, на 28 юни части от румънската армия навлизат в Северна България, а на 6/19 юли османските войски прекосяват границата, установена с Лондонския договор и настъпват в Източна Тракия.
Срещу българската войска са изпратени войски на всичките ѝ съседи. Изправени пред реалността на военното поражение управляващите в София са принудени да търсят примирие.
Основните сили на Българската армия воюват в Македония срещу сръбските и гръцките войски. На този фронт в началото на Втората балканска война се намира и Симеон Радев.
По предложение на външния министър Никола Генадиев С. Радев е отзован от фронта, извикан в София, а по-сетне включен в българската делегация за конференцията в Букурещ – след съгласието на правителството на д-р Васил Радославов да се отстъпи на Румъния част от Южна Добруджа, букурещкото правителство се съгласява на примирие и кани за мирни преговори представители на воюващите страни.
В делегацията, изпратена от българското от правителство, са включени Димитър Тончев, юрист и общественик, шеф на Младолибералната партия и тогава финансов министър, ген. Иван Фичев, началник на Генералния щаб на армията по време на Първата балканска война, юристът Сава Иванчов и подполковник Константин Станчов. Най-младият член на делегацията, 34-годишният тогава Симеон Радев поема своята първа дипломатическа мисия, възложена от правителството, определяна в неговите спомени като тежка и трагична.
По негово предложение са привлечени и съветници експерти като проф. Йордан Иванов, проф. Анастас Иширков и др.
Българската делегация заминава на 13 юли, а самата конференция започва на 17 юли, след като пристигат представители на всичките страни участнички. В своите спомени Симеон Радев описва трудните преговори с румънската, сръбската и гръцката делегация, сложната международна ситуация, преплитането на интересите на великите сили и отражението му върху усилията на българската делегация да защити интересите на страната, отношението на лидерите и дипломатическите представители на големите европейски държави към балканските страни.
Тъй като спомените са писани след години, към изложението са включени и откъси от писма, документи от дипломатически архиви, изказвания на участници в събитията, направени по-късно. Както и в други свои творби, Симеон Радев рисува и портрети на участниците в събитията, отразяващи негови наблюдения и мнения.
ЦДА, ф. 77К, оп. 4, а.е. 359
Симеон Радев участва в подготовката на примирието, както и в изготвянето на Букурещкия мирен договор, сключен на 28 юли/10 август 1913 г. между бившите съюзници Сърбия, Гърция, Черна гора и Румъния от една страна и от друга България, която е принудена да приеме тежки териториални отстъпки в Добруджа и Македония.
Още тогава наблюдателите (отразено кореспонденции на чужди вестници, цитирани от Българската телеграфна агенция) отбелязват ролята на С. Радев в тежките преговори, негови формулировки, които, приемливи за страните, влизат в текстовете на документите или неговата понякога непримирима позиция или пък навременна дипломатичност.
В спомените си той описва едно от най-тежките събития в новата българска история, изживяно, по думите на Траян Радев в изданието им от 1992 г. под заглавие „Конференцията в Букурещ и Букурещкия мир от 1913 г.“, не само като обществена, но и като лична трагедия. За тези спомени Траян Радев пояснява, че са първа част от замислените от Симеон Радев, но за съжаление недовършени дипломатически спомени.
В края на тези спомени, след като отбелязва, че членовете на българската делегация по време на десетдневните преговори са били въздържани в изявленията си пред печата и бранейки правата на България, са избягвали да влизат в полемики, С. Радев завършва с това, което българските делегати са казали пред журналисти след подписването на договора: „По всякакъв начин ние искахме да дадем да се разбере, че у нас няма ни обезсърчение, ни примирение. Една французойка поиска за своя албум няколко думи, които да изразяват мисълта на българската делегация в тоя момент. Тончев ми каза: „Напиши ѝ нещо.“ Аз написах следното: L’histoire n’arrive a la stabilite que par la justice (Историята постига трайност само чрез справедливост). Такова беше и нашето дълбоко убеждение. Букурещкия договор ние приехме като изпитание за България, а не като нейна съдба.“.
Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация „Пигмалион“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Национален фонд „Култура“.
Повече за проекта за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – четете тук.
