Френският президент Еманюел Макрон предизвика остри реакции в международната общност, след като официално заяви, че Франция ще признае държавата Палестина през септември 2025 г.
Това съобщение прозвуча само часове след оттеглянето на Съединените щати от преговорите за примирие между Израел и Хамас и в момент на изострена хуманитарна криза в Ивицата Газа.
Реакциите на Вашингтон и Тел Авив не закъсняха и доведоха до дипломатическо напрежение и отправяне на обвинения.
Израелският премиер Бенямин Нетаняху осъди решението на Франция, като го нарече „подклаждане на тероризма“. От страна на Съединените щати също последва остър отговор: държавният секретар Марко Рубио определи обявлението като безразсъдно и заяви, че това решение засилва напрежението в региона.
Американската администрация категорично отказва да подкрепи подобен ход.
Това се случва след прекратяването на преговорите за примирие в Доха, Катар – където ядрената конфронтация между Израел и потъна в задънена улица след отказа на палестинската страна да продължи преговори с „добра воля“, според специалния пратеник на САЩ Стив Уиткоф.
След оттеглянето на САЩ, както и увеличаването на жертвите и разрушенията, в Тел Авив избухнаха протести срещу управлението на конфликта.
Президентът Макрон, който е известен с активната си роля на международната сцена и стремежа към посредничество в Близкия изток, посочи, че действието на Франция цели да подкрепи „справедлив и траен мир“.
На събитието в ООН през септември той ще направи официално изявление за признаването на Палестина, което ще превърне Франция в първата държава от Г-7, която предприема подобен ход.
Въпреки това, позицията на френския президент идва и със съмнения както сред обществото, така и в европейските партньори, които са разединени по темата. Някои анализатори смятат, че този ход може да изостри допълнително политическото напрежение и да усложни диалога за мир, особено в момент на ескалация.
Понастоящем 142 държави по света официално признават палестинската държава, сред тях е и България.
Мнозина от тях са част от Движението на необвързаните или страни от Глобалния юг.
Признаването е политически акт, който често е възприеман от Израел и неговите съюзници като предизвикателство за израелския суверенитет и сигурност.
От друга страна, Съединените щати, които традиционно подкрепят Израел и управляват дипломатическите преговори, възприемат въпроса за статута на Палестина като част от по-обширен процес на преговори, дължащ се на двудържавно решение.
Конфликтът в Газа доведе до сериозни човешки страдания – хилядите убити цивилни, разрушените домове и острия недостиг на хуманитарни доставки предизвикват международна критика.
Вливането на нови политически решения, като признанието на Палестина, може да предизвика както надежди за нова ера на мир, така и опасност от още по-засилено насилие.
Намеренията на Франция за признаване на палестинската държава е поредният силен дипломатически ход в една изключително сложна и деликатна ситуация. То „ядоса“ ключови съюзници на Запада като САЩ и Израел и рискува да пролее нова светлина върху многоаспектния конфликт в Близкия изток.
В същото време Макрон поставя Франция в центъра на усилията за мир, като насърчава диалог за хуманитарното облекчение и политическа стабилност.
Следващите месеци, особено срещата в ООН през септември, ще дадат по-ясна индикация за това как ще реагира световната общност и доколко този ход ще повлияе на трайното уреждане на конфликта.
