Димитър Ганев е български политолог, доктор по политология и автор на книгата „Пътят към конституцията“.
Продължава образованието си в специалност „Политология“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. През 2012 г. придобива магистърска степен по „Политически мениджмънт“ в същия университет. През февруари 2013 г. е приет за редовен докторант към катедра „Политология“ на Софийския университет и защитава дисертация през ноември 2016 г.
Между 2011 г. и 2016 г. работи като политолог в социологическа агенция „Галъп интернешънъл“.
През юни 2016 г. съосновава изследователски център „Тренд“ заедно с политолога Анастас Стефанов и социолога Евелина Славкова.
Г-н Ганев, през последните седмици сме свидетели на безпрецедентни случки на българската политическа сцена. Премиерът Борисов напада при всеки повод президента, но миналата седмица беше особено картинно като го обвини, че го наблюдава с дрон. В нашата политическа история нямаме чак такова чудо. Коментирайте, моля Ви, този факт.
В политическата ни история толкова ниска точка между президент и министър-председател със сигурност не сме виждали. Въпреки, че ако се върнем назад в годините, ще видим, че има един такъв, ако ме питате мен и той е конституционно заложен, хроничен конфликт между президентската институция и МС. Ще дам пример: Желев-Филип Димитров, Костов и Стоянов, Станишев и Първанов, Първанов и Борисов – все можем да посочим много ясни точки на конфликти и противоречие през годините.
Разликата сега и тази безпрецедентност, за която вие говорите идва от твърде ниската точка на диалог между двете институции, която практически отсъства. Стигна се до оттегляне на доверие от страна на президента към това правителство. Но в интерес на истината аз не виждам нещо кой знае колко различно от това, което наблюдавахме през последната година-две. Намираме се в нов епизод. Този епизод е свързан с дрон. След някоя друга седмица ще бъде нов епизод, свързан с нещо друго. Но така или иначе до момента, в който се намираме в тази конфигурация – това правителство с този президент, отношенията ще бъдат такива.
Или най-малкото това ще бъде до редовните парламентарни избори през пролетта на 2021г. Не очаквам никаква динамика до тогава, това ще продължава по същия начин, в това трябва да сме абсолютно сигурни. Сега вече новата конфигурация в Народното събрание, съответно новото правителство, ще сменят малко ситуацията. После се влиза в предизборна кампания за президентски избори.
Пандемията от коронавирус промени изключително начина на живот у нас, а и по света. Но смятате ли, че тя може да е „виновна” за отприщването на толкова скандали на родна почва?
Разбира се, че има. Коронавирусът най-грубо казано има два финала. Единият е здравен, в който COVID-19 го няма на наша територия или е намерена някаква ваксина, или е намерено някакво лекарство. Този етап още не е дошъл. Тоест, нямаме здравен финал на коронакризата.
Има втори финал на коронакризата, който е социално-психологически и политически. Той настъпи още в средата на май. От средата на май до този момент имахме много сгъстен политически процес. Обявяваха се проекти всеки ден – вече има няколко нови – г-жа Манолова, г-н Цветанов и г-н Божков. Върнахме се в нормален политически процес. Причините са две. Първата е, че много от политическите играчи си бяха направили календар за 2020г. – как, кога, какво, защо. Този календар много се промени, защото два месеца изчезнаха и съответно трябваше да сгъстят тези неща в оставащите месеци от 2020г.
И второто нещо е, че тези два месеца ни изправиха (в края на май, началото на юни) при преподреждане и определяне на контурите на предизборната кампания в страната, защото тя фактически ще започне през септември, ако не смятаме, че днес вече е започнала.
Прави впечатление, че има сериозни вътрешни конфликти в двете най-големи партии у нас – ГЕРБ и БСП. Как това ще се отрази на тяхното представяне на изборите?
Малко е рано да се говори за изборите догодина, защото не знаем как ще се излезе от тази ситуация. Ще карам подред:
В ГЕРБ може би за първи път имаме някакъв изявен вътрешен проблем. Аз не мога да го нарека толкова вътрешен проблем, защото вече Цветанов е „външен”, но беше много голяма част „вътрешен”. И ако може да направи някакъв резултат г-н Цветанов, то той няма да бъде да има висок резултат на изборите, но ще нанесе голяма щета на ГЕРБ евентуално. Какво имам предвид: от основаването на ГЕРБ през 2006г. и с образуването на техни структури, ГЕРБ имаше няколко вълни на местни елити. Част от тях през годините, през местни избори, през други избори, заради различни скандали, гафове, загуба на доверие в местната общественост, са си заминавали. И са оставали в периферията на ГЕРБ, някои от тях са продължавали да работят за партията. Във важни моменти са били консолидирани. Сега всъщност това, което ще направи г-н Цветанов, тъй като той познава много добре тази мрежа, той я е изграждал, той ще опитва да консолидира тази мрежа, която вече е в периферията на ГЕРБ. Ще опита да ги мобилизира в своя мрежа, която да се яви на избори.
Много ми е трудно да преценя, нямаме емпирични данни, той не е обявил и официално своя проект, вероятно това ще стане през следващите няколко месеца. Затова е много трудно да се определи какъв му е потенциалът, но според мен не е голям. Но пък има потенциал да навреди на ГЕРБ. Ако ме питате мен, Борисов, на пресконференцията, която даде след изтеклите снимки от спалнята му, неслучайно каза, че „аз имам подозрение, че може да е и отвътре”, намеквайки за Цветанов. В последствие, на другия ден Тома Биков практически направо каза, че това е Цветанов. Това е рационален политически ход. Независимо дали е Цветанов, или не (не искам да влизам в този разговор, нямам представа кой е), но това е рационален политически ход, за да затвори ГЕРБ. Тоест, да каже „Ето, вижте, той ни прави лошо. Ние трябва да сме заедно срещу него”. Това е в ГЕРБ. Много е трудно да се изчисли в момента каква би могла да бъде щетата.
В БСП ситуацията е много по-тежка. Защото там битката е истински вътре. Там субектът, който може да попречи не е външен, а вътрешен. Битката е истински жестока. Пропастта, която е изровена между вътрешнопартийната опозиция и ръководството е гигантска. Вече е непреодолима. Това, което се вижда или поне най-общо, е, че г-н Добрев е успял да консолидира вътрешнопартийната опозиция зад себе си. Ако ме питате мен – по-скоро г-жа Нинова успя да консолидира вътрешнопартийната опозиция срещу себе си, отколкото Кирил Добрев зад себе си. Но Кирил Добрев се оформя като основният опонент на г-жа Нинова.
Оттук нататък въпросът е много сложен, защото, първо пряк избор за първи път ще се прави в БСП. И ние не знаем как реагира членската маса на подобно предизвикателство, доколко активна ще бъде. Но струва ми се, че г-жа Нинова ще има предимство в прекия избор. Тоест, ще бъде с по-висок резултат от г-н Добрев на 12 септември, когато е прекият избор. Това обаче не означава, че тогава ще бъде избран председател, защото за да бъде избран председател, трябва да гласуват повече от половината членове на БСП. В момента те по списъчен състав са 83 000, което означава, че трябва да излязат 42 000. Няма да излязат 42 000. В този смисъл, изборът ще се реши на Конгрес. Оттук нататък на Конгрес смятам, че г-н Добрев има предимство пред Нинова, защото вижте големи организации ясно заявиха, че стоят на позиции, различни от тези на Нинова. И по-скоро са склонни да подкрепят Добрев. Балансът също е много сложен – каква ще е активността на прекия избор, какъв ще бъде резултатът – все пак, ако активността е висока и резултатът е в полза на Нинова, Конгресът няма да има много шанс да мърда и ще трябва да препотвърди избора. Но, ако активността е ниска и разликата между Добрев и Нинова е малка, то нямайте никакво съмнение, че по-скоро Добрев има всички шансове да оглави БСП.
Тази седмица Съдът разреши регистрацията на партията на Слави Трифонов. Социологическите проучвания често му отреждат добро място при следващите избори. Какво показват вашите проучвания?
Аз в едно друго интервю си позволих да категоризирам две групи партии на предстоящите парламентарни избори – А и Б група. „А група” са тези, които със сигурност ще попаднат в парламента и някак си ще бъдат основни фактори в определянето на бъдещата управленска конфигурация. Това са ГЕРБ, БСП, ДПС и г-н Трифонов. От новите субекти въобще г-н Трифонов има най-голям потенциал. Това сме го виждали емпирично, защото той е заявен отдавна и има потенциал за ръст. В „Б група” слагам по-скоро Цветанов, Божков, Манолова, Патриоти, Демократична България и прочее.
При г-н Трифонов има два важни момента – първо дали ще успее да се позиционира като алтернатива на това управление. Тоест, дали той ще започне да говори с Бойко Борисов в „А група” или дебатът ще продължи да се води между ГЕРБ и БСП. Това е изключително важно, това ще се разбере вече в края на годината. Ако той бъде основният, който ще говори с Борисов, това по съвсем различен начин ще го позиционира на полето.
И другият въпрос пред г-н Трифонов, на който все още нямаме отговор е доколко този потенциал ще успее да се реализира. Защото, определен процент хора казват, че ще гласуват за г-н Трифонов. Но, когато гледаме демографските разбивки, имаме различни индикатори, това е по-скоро „мек електорат”. Не е като твърдия електорат на ГЕРБ и БСП, които казват „ние винаги гласуваме, винаги гласуваме на избори въобще, винаги гласуваме за нашата партия”.
Докато електоратът на г-н Трифонов е предимно сред млади хора, което е много опасно, защото младите хора не винаги излизат да гласуват и не винаги това, което са казали в изследвания, го потвърждават. И те по-скоро рядко гласуват. Ако излязат да гласуват, ще гласуват за г-н Трифонов, но може да не излязат.
Свидетели сме и на много сериозно активизиране от страна на прокуратурата. Води ли, според Вас, държавата политика срещу богатите и успешни хора и има ли опасност по този начин да бъдат прогонени извън страната хора с успешен бизнес?
Подчертана е активността на прокуратурата през последните няколко месеца. И действително има две линии, които се виждат: първата е свързана с някаква атака срещу богати хора, както вие го нарекохте. Тази линия беше заявена още от началото от г-н Гешев. Той каза „трябва да върнем справедливостта”. Тоест, има криминален процес, който е протекъл, той го нарече приватизация (между другото този процес е привидян от много хора като несправедлив). Той каза „Аз искам да върна справедливостта”; Второто нещо е борбата с битовата престъпност, но нямам поглед върху тези неща.
Този сюжет ще продължи да се развива, и двете паралелно ще продължат да се развиват. На вашия въпрос, доколкото това ще оттегли някакви хора от България, много ми е трудно да преценя. Предполагам, че хора, които не са имали притеснения, не са били в някакви „игри” в последните години, свързани с обществени поръчки, връзки с политически лидери, може би не се притесняват и няма да предприемат такива ходове. Поне не виждам логика. Не виждам защо трябва да се притесняват, надали ще се стигне до тях, а и да се стигне – какво от това, ако няма от какво да се притесняват.
