Диана Русинова е експерт и председател на Европейския център за транспортни политики, чиято мисия е повишаването сигурността на пътя. Центърът извършва целенасочени инспекции за пътна безопасност, използване на научен подход при определяне на причините за загиналите при пътнотранспортни произшествия, предоставяне на независими разследвания и оценки на пътната безопасност. Русинова е експерт по организация и управление на транспорта и транспортно-комуникационните потоци. Завършва магистратура по икономика „Джордж Вашингтон“, САЩ, организира множество мероприятия в България, свързани с подобряването на транспортната сигурност, национални кръгли маси по тема „Транспортът в България“. През 2013 г. организира съвместно с партньори и провежда кампанията по безопасност на движението „Разумният си ти“, където в рамките на няколко дни се обучават над 400 деца на основните правила за безопасно поведение на улицата и при управление на автомобил. Разработва „Анализ разходи-ползи и финансов анализ“ за градския транспорт на Столична община през 2014-2015 г. Занимавала се е със съставянето и разработването на транспортно-комуникационни анализи; провежда изследвания за подобряване на безопасността по пътищата, извършва независими консултации при изясняване на обстоятелства при ПТП.
– Г-жо Русинова, виждаме, че законодателят, правителството, държавата като цяло вземат решения за по-драстични мерки и наказания за нарушителите на пътя, като често това става след поредната черна серия инциденти на пътя. Въпреки това, след всеки нов опит на държавата да затегне контрола, сме свидетели на трагедии на пътя – успява ли държавата да въведе ред?
– Повече от очевидно е, че тези мерки, които се прилагат, са крайно недостатъчни. По-скоро бих нарекла това спорадични действия, които са резултат обикновено след голяма трагедия и когато общественото мнение е силно негативно настроено към това, което се случва на пътя.
Цялостна политика, програма, краткосрочни, средносрочни и дългосрочни мерки – това е нещо, което в България очевидно не се случва. Много показателен е примерът с Държавната агенция за безопасност на движение по пътищата, която трябваше да прави тези политики. Тя беше създадена 2019 година и оттогава до днес, ако прилагаше някакви мерки, те трябваше да дадат резултат вече. Ние не виждаме такива мерки.
Изводът, който можем да си направим, е, че политиката за безопасност на движение по пътищата в България очевидно е сбъркана и тя не дава резултат. Резултат би било да се преместим от първото място с най-много ранени и убити на 1 млн. души в ЕС, като мръднем поне малко по-надолу в класацията.
– Какво показа статистиката на годишна база за пострадалите и жертвите на пътя у нас?
– Не мога да цитирам с точност, но цифрата е между 84 и 86 на 1 млн. души. Давам пример с Германия, където това съотношение е 26 на 1 млн.
– В сравнение с предходни години тази статистика не показва ли все пак намаляване на жертвите и пострадалите на пътя?
– Имам известни резерви, защото, ако гледаме моментната статистика и общата статистика в края на годината, винаги има едно намаление на жертвите и има спад на ранените, които се дължат на методика на МВР, в която се изваждат жертвите. Аз лично съм привърженик на доста по-консервативния подход на държави като Германия и Франция, които зачисляват всички ПТП към пътно-транспортния травматизъм, без значение на причината за възникване на произшествието. Какво имам предвид? Ако някой получи сърдечен удар, в следствие на което възникне ПТП, по методиката на МВР той трябва да бъде изваден от общата статистика. Така стигаме до средно около 50 човека годишно, които са починали, но те се изваждат от тази статистика.
Подобен подход не дава добро въздействие върху крайната статистика, респективно – и върху мерките, които трябва да бъдат прилагани.
– Субективно усещане ли е, че инцидентите на пътя стават все по-драстични – давам пример с автомобила, който влетя с почти 200 км в час в автобус в столицата, а водачите все повече се чувстват недосегаеми и без респект от органите на реда на пътя?
– Това действително е тенденция, но мен не ме учудва. Още преди около пет години от европейския център алармираме и имаме проучвания по темата, че водачите имат все по-арогантно поведение на пътя и това се дължи на липсата на контрол.
С други думи, правите дребно нарушение на пътя – спирате на аварийни светлини пред магазинчето, за да си купите нещо. Вие нямате право да спрете там, но и никой не ви санкционира. Вие считате, че щом там сте нарушили закона, значи може.
И следващия път ще направите по-голямо нарушение, и пак няма да има кой да ви санкционира. Докато стигнем до третия път, когато за вас законът е една врата в полето, той не означава нищо за вас, знаете, че няма да ви накажат, а ако ви глобят, глобата ще е минимална. Тоест – голяма работа, че са ви глобили.
Другото нещо, което трябва да отчетем и е много важно по отношение на арогантността на водачите – трябва да видим и поведението на хората в социалните мрежи. Непрекъснато има „герои“, които подстрекават младото поколение към това да нарушава по най-грубия и безобразен начин правилата. Има много известни личности, които ги хващаха с алкохол, опитваха да шиканират системата, не толкова известни личности, които правят пакости – и МВР, като че ли, изостава и не може да се справи с този интернет проблем.
Когато един млад човек види един клип как някой прави дрифт на жълтите павета, той си казва: „Защо пък и аз да не го направя, какво пък толкова?“ Оттам тръгва това наслагване – не е модерно да спазваш правилата, модерно е да си бандит. Като няма и кой да те санкционира – резултатът е налице.
– Бих добавил, че тук не става въпрос вече само за отговорност на институциите, но и за нашата лична отговорност и за отговорността, която се възпитава в семейството…
– Но когато държавата не спазва собствените си закони, ние как да очакваме от обществото то да спазва законите и да се съобразява с тях? Ние винаги сме критикували институциите, но няма как да избегнем вината на гражданите и тяхното лично поведение и пример.
– Преди време вие алармирахте за това, че има автоинструктори, които са с отнети свидетелства за управление на МПС. Отново покрай случая с врязалия се в автобус автомобил беше повдигнат въпросът как се провеждат курсовете и изпитите, показваха се видеа по медиите…
– Видеата ги гледат обикновени хора. Ако вие ги гледате, вероятно няма да видите нищо притеснително в тях. Но когато ги прегледат експерти и ги анализират и се изготви една експертиза за това как всъщност е проведен този изпит, повярвайте ми, там може да има изключително притеснителни факти и обстоятелства.
Ние, между другото, имаме такива индикации, че този изпит не е много регламентирано взет от въпросния тогава кандидат за водач.
Повдигнах въпроса неслучайно, защото имаме автоинструктори, които са с отнемани свидетелства за управление на моторно превозно средство заради употреба на алкохол.
Нещата стават много по-сериозни на този етап, защото ръководителят в София на тези, които провеждат изпитите и оценяват кой е годен и кой не да вземе свидетелство за управление на моторно превозно средство – ние имаме такъв ръководител, който, веднъж е оперен певец, в това няма нищо лошо, аз уважавам оперната музика, втори път – е човек с отнето свидетелство за управление през декември месец 2024 година за това, че е хванат с алкохол. Тоест, ние имаме много тежък, сериозен проблем, който се развива във времето и никой не взима мерки.
– Можете ли да уточните за коя институция говорите?
– Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, става въпрос за софийската дирекция. Информацията ни е потвърдена, проверихме по нашите канали – това е така и е факт. Наистина този човек е с отнето свидетелство. И тук идва въпросът: Къде е моралното право този човек да определя кой е годен и кой не е годен да взима свидетелство за управление, че и да определя начина на провеждане на изпитите. Той няма морално право да го прави.
– Към настоящия момент този човек с отнето свидетелство ли е?
– Мисля, че наказанието му е изтекло.
– Трябва ли да бъде въведено задължение за шофьори с опит да провеждат опреснителни курсове, за да бъдат адекватни на пътя?
– Това дали трябва е въпрос, който трябва държавата да реши и да го води като своя национална политика. Моето мнение като експерт е, че е препоръчително, защото през последните 10 години сме въвели над 20 нови пътни знаци. Как да гарантираме, че някой ги е научил и ги е разбрал? Да, тази информация е публикувана в Държавен вестник, но вие колко хора познавате, които четат Държавен вестник?
Отговорът на въпроса ви е – да, трябва, за да можем да проверяваме тяхната годност за това да бъдат адекватни на пътя.
