Три милиона деца в Хаити имат нужда от хуманитарна помощ, защото продължаващото насилие от страна на банди затруднява доставката на помощи, според ръководителката на детската агенция на ООН УНИЦЕФ, цитирана от BBC.
Катрин Ръсел посочи, че ситуацията в контролирания от банди островен народ е „катастрофална“ и се влошава „с всеки изминал ден“.
Тя заяви по време на заседание на Съвета за сигурност на ООН, че в много райони основните услуги са разрушени. Междувременно преходният президентски съвет все още не е встъпил в длъжност.
От години Хаити е под ръководството на банди,
но след напредъка през февруари, когато премиерът Ариел Анри се отправи към Кения, за да договори разположението на многонационални сили за сигурност в карибската държава, нападенията от въоръжени групи нараснаха.
Премиерът беше принуден да остане извън Хаити, тъй като бандите атакуваха международното летище и го блокираха.
През март Анри се съгласи да си тръгне веднага след формирането на преходен президентски съвет и остана в страната.
Съставянето на съвета обаче срещна забавяне и вътрешни конфликти.
Деветимата членове на съвета все още не са присъствали, за да поемат управлението.
Въпреки че бандите твърдят, че целта им е свалянето на Анри, те продължават да атакуват полицейските сили.
Освен това те пограбиха университети и библиотеки, запалиха аптеки и принудиха най-голямата болница в столицата Порт о Пренс да спре да обслужва пациенти.
Въоръжените банди контролират около 90% от Порт о Пренс, уверяват
неправителствени организации, съобщава БТА.
Според УНИЦЕФ 2,7 млн. души живеят в районите под ефективен контрол на бандите,
като децата често попадат жертви на техните атаки.
Всеки ден деца са ранени или убити. Някои от тях са вербувани или следват по пътя на въоръжените групи, поради отчаянието“, каза в понеделник Ръсел на заседанието на Съвета за сигурност на ООН в Ню Йорк.
„Последните статистически данни на УНИЦЕФ показват, че в 30-50 % от въоръжените групи в Хаити в момента участват деца„, допълни тя.
През уикенда местните медии съобщиха за нападения в бедния квартал Долен Делмас в Порт о Пренс.
В понеделник терминалът Варе, през който минава голямата част от горивото за столицата, беше принуден да спре дейността си, тъй като въоръжени мъже откраднаха камиони и блокираха пътищата.
Сблъсъци между полицията и членове на бандите също бяха отбелязани в близост до Националния дворец – място, където преходният съвет трябва да встъпи в длъжност.
Според местните медии поне един човек беше убит при стрелба по улиците около двореца.
От 2018 г. насам Хаити се изправя пред продължителна криза. През последните години страната беше в центъра на световните медии поради събития като убийството на президента Жовенел Моиз и разрушителното земетресение с епицентър в Южния канал, които настъпиха в рамките на няколко седмици през лятото на 2021 г.
През последните месеци заглавията отразяваха ескалиращото насилие, извършвано от бандите в столицата Порт о Пренс.
Въпреки увеличаващите се нужди, хуманитарната помощ се запазва на по-ниско равнище в няколко последни години, което влошава ситуацията още повече.
Поради всичко това днес хаитяните се борят не само с бедността и глада, но и с нещо, подобно на „бавен геноцид“.
Престъпни банди контролират столицата Порт о Пренс и околните общини, които доминират върху над 90 процента от територията.
Те действат безпечно и безнаказано, тероризирайки населението с отвличания, изнасилвания, убийства и грабежи.
Между юли 2021 г. и април 2023 г. 2845 души, включително 84 полицаи, бяха убити, според доклад от 2023 г. на хаитянската организация Fondasyon Je Klere (FJKL).
През последната година броят на убитите е значително увеличен. Около 360 000 души са били принудени да се местят, включително над 50 000, които са бягали от столицата в последно време.
Насилието причини затварянето на фирми, загуба на работни места и икономически срив.
Дори преди настоящите ескалации на насилието, около 58 процента от населението бяха под токсичната граница на бедността, страдайки от инфлация от до 50 процента.
Училищата бяха затворени, което лиши младежта от правото им на образование; също бяха затворени здравните заведения, което лиши мнозина от необходимите грижи за здравето.
Хаити също се сблъсква с криза на глада. Според Световната програма за храна 1,4 милиона хаитяни гладуват. Продължаващото насилие наруши сериозно системите за разпределение на храна.
Вдобавък, недостигът на гориво, нарастващите разходи и надценките, налагани от бандите, повдигат цените на пазарите.
Основен фактор за липсата на храна е и разрушаването на селските общности, които дълго време бяха основа на селското стопанство на Хаити. Те дълго време бяха пренебрегвани от властите, получавайки малка подкрепа за своите земеделски дейности и борейки се с ограничени основни услуги – водоподаване и електрификация, здравеопазване и образование.
Хаитяните помнят миналите провали и не вярват в интервенциите на ООН, подкрепяни от Запада, чийто последен опит доведе до епидемия от холера, отнела живота на около 10 000 души.
Поради това хаитяните вероятно ще се опълчат против нови чужди намеси.
Остава да се види как ще се отрази на практиката обещаната от правителството на Хаити деветчленна преходна политическа съвет – стъпка, която би трябвало да върне сигурността в страната, предава Ройтерс.
Но главен герой в световните репортажи, отразяващи ситуацията в Хаити, все още остава бившият полицай от специалните сили, превърнал се в лидер на банда, наричан Джими Шеризие с прякор Барбекю.
