Три милиона деца в Хаити се нуждаят от хуманитарна помощ, тъй като продължаващото насилие от страна на банди възпрепятства доставките на помощи, заяви ръководителката на детската агенция на ООН УНИЦЕФ, предаде BBC.
Катрин Ръсел отбеляза, че положението в контролираната от банди островна страна е „катастрофално“ и се влошава „с всеки изминал ден“.
Тя заяви на заседание на Съвета за сигурност на ООН, че в много райони основните услуги са се сринали. Междувременно преходният президентски съвет все още не е положил клетва.
От години Хаити е подвластна на банди,
но в края на февруари, когато премиерът Ариел Анри замина за Кения, за да сключи споразумение за разполагане на многонационални сили за сигурност в карибската държава, нападенията на въоръжените групировки ескалираха.
В резултат премиерът не можа да се върне в Хаити, тъй като бандите нападнаха международното летище и го затвориха.
Миналия месец Анри се съгласи да се оттегли веднага след създаването на преходен президентски съвет и остана в чужбина.
Създаването на съвета обаче е съпроводено със закъснения и вътрешни разногласия.
Деветте членове на съвета все още не са положили клетва, за да могат да поемат властта.
Въпреки че бандите заявиха, че основната им цел е свалянето на Анри, те продължиха да извършват нападения срещу полицейските сили.
Освен това разграбиха университети и библиотеки, подпалиха аптеки и принудиха най-голямата болница в столицата Порт о Пренс да затвори и да не обслужва пациенти.
Въоръжените банди контролират около 90% от Порт о Пренс, твърдят
неправителствени групи, пише БТА.
По данни на УНИЦЕФ 2,7 млн. души живеят в районите под ефективен контрол на бандите,
като децата често стават жертви на техните нападения.
Всеки ден деца биват ранявани или убивани. Някои от тях биват вербувани или се присъединяват към въоръжени групи от чисто отчаяние“, заяви в понеделник Ръсел на заседанието на Съвета за сигурност на ООН в Ню Йорк.
„Последните данни на УНИЦЕФ сочат, че в редиците на 30-50 % от въоръжените групи в Хаити понастоящем има деца„, добави тя.
През уикенда местните медии съобщиха за нападения в бедния квартал Долен Делмас в Порт о Пренс.
В понеделник терминалът Варе, през който минава по-голямата част от горивото, предназначено за столицата, беше принуден да спре работа, тъй като въоръжени мъже завзеха камиони и блокираха пътищата за достъп.
Сблъсъци между полицията и членове на банди бяха регистрирани и в близост до Националния дворец – сградата, в която преходният съвет трябва да положи клетва.
Според местните медии поне един човек е бил убит при стрелба по улиците в съседство с двореца.
От 2018 г. насам Хаити е обект на продължаваща криза. В различни периоди през последните шест години поради кризисни моменти страната влезе в световните медии – като убийството на президента Жовенел Моиз и опустошителното земетресение с епицентър в Южния канал, които се случиха в рамките на няколко седмици през лятото на 2021 г.
През последните месеци заглавията отразяваха ескалиращото насилие, извършвано от бандите в столицата Порт о Пренс.
Отвъд заглавията обаче тежестта на тази продължителна криза се усеща от най-уязвимите граждани на Хаити,
5,5 милиона, от които се нуждаят от хуманитарна помощ през 2024 г.
Въпреки нарасналите нужди, през последните години финансирането на хуманитарната помощ изостава, което създава още по-тежки условия.
Поради всичко това днес хаитяните се борят не само с бедността и глада, но и с това, което прилича на „бавен геноцид“.
Престъпни банди контролират столицата Порт о Пренс и околните общини, където господстват над 90 процента от територията.
Те действат безочливо безнаказано, тероризирайки населението чрез отвличания, изнасилвания, убийства и грабежи.
Между юли 2021 г. и април 2023 г. 2845 души, включително 84 полицаи, са били убити, според доклад от 2023 г. на хаитянската организация Fondasyon Je Klere (FJKL).
Много повече са били убити през последната година. Около 360 000 души са били разселени, включително повече от 50 000, които са избягали от столицата през последните месеци.
Насилието доведе до затваряне на предприятия, загуба на работни места и икономически колапс.
Дори преди настоящата ескалация на насилието, около 58 процента от населението вече живееше под прага на бедността, страдайки от инфлация до 50 процента.
Училищата са затворени, което лишава младежта от право на образование; здравните заведения също трябваше да затворят, лишавайки мнозина от достъп до здравеопазване.
Хаити се бори и с криза на глада. Според Световната продоволствена програма 1,4 милиона хаитяни са на ръба на глада. Продължаващото насилие прекъсна сериозно каналите за разпределение на храна.
Освен това недостигът на гориво, растящите разходи и прекомерните данъци, налагани от банди, повишават пазарните цени.
Основен фактор за недостига на храна е и опустошаването на селските общности, които са били гръбнак на аграрната икономика на Хаити. Те отдавна се сблъскват с пренебрегване от властимащите, получават малка подкрепа за своите селскостопански дейности и се борят с ограничени основни услуги – независимо дали става дума за вода и електричество или за здравеопазване и образование.
Народът на Хаити си спомня миналите провали и не се доверява на интервенциите на ООН, подкрепяни от Запада, последната от които доведе до епидемия от холера, отнела живота на около 10 000 души.
Следователно населението на Хаити вероятно ще отхвърли нова чужда намеса.
Сега остава да се види какъв ще бъде ефектът на рекламираното отвън като продуктивно решение на правителството на Хаити за създаване на деветчленен преходен политически съвет – стъпка, която трябва да доведе до възстановяване на сигурността в страната, отбеляза Ройтерс.
Но главен герой в репортажите на световните медии, отразяващи ситуацията в Хаити, засега остава бившият полицай от специалните сили, превърнал се в главатар на банда, наречен Джими Шеризие с прякор Барбекю.
