Лекарите, които участват в национална инициатива за намаляване на инфекциите, свързани с медицинската помощ, призовават за подобряване на антибиотичната политика и строг контрол върху тяхното приложение. Целта на инициативата е да повиши осведомеността сред медицинския персонал в болниците. Проектът се организира от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) и Българската асоциация „Единно здраве“.
Според данни от Световната здравна организация, над 7% от хоспитализираните пациенти в развитите страни и над 10% в развиващите се държави имат усложнения от инфекции, възникнали в лечебните заведения. БАПЗГ отбелязва, че актуално проучване на Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията за 2022-2023 г. е проведено сред 293 581 души в 1250 болници в 31 държави, установявайки, че 4,8 милиона пациенти или 8% от хоспитализираните за същия период са имали вътреболнични инфекции. През проучването 26% от инфекциите са идентифицирани преди приемането в болница, а 71% след хоспитализацията, показвайки съществуването на общ произход от предходни лечебни заведения. Инфекциите с неопределен произход остават под 3%.
Данните относно България, получени от 3997 хоспитализации в 23 болници, показват, че 147 пациенти или 4% са имали установени вътреболнични инфекции, което е два пъти по-малко от средното за Европа. От наблюдаваните случаи, 22% от инфекциите са настъпили преди хоспитализацията, а 76% – по време на престоя в болница. 29% от инфекциите остават с неопределен произход. Това разминаване в данните предполага, че вътреболничните инфекции в България не се регистрират правилно, което усложнява проблемите с тяхното идентифициране и управление.
Допълнителни действия предстоят, насочени към повишаване на осведомеността и промяна на нагласите, тъй като България е сред страните с най-висока антимикробна резистентност, което е сериозен проблем за обществото, заяви д-р Драгомир Иванов, председател на „Единно здраве“ и координатор на програмата на Европейската комисия EU JAMRAI 2.
Вътреболничните инфекции могат да включват инфекции на пикочния мехур, дихателната система и сепсис, главните причинители на които са грам-отрицателни бактерии, заменили широкоразпространения стафилококус ауреус, обясни проф. д-р Емма Кьолеян, ръководител на лабораторията по микробиология, вирусология и болнична хигиена в УМБАЛ „Лозенец“. Тя отбеляза, че значителна част от грам-отрицателните бактерии проявяват полирезистентност. Проф. Кьолеян подчерта важността на мерките за контрол на инфекциите и антибиотичната политика.
Честото предписване на антибиотици е характерно за доболничната помощ, като основната препоръка към общопрактикуващите лекари е да предписват антибиотик само при доказана инфекция. Това обаче изисква по-добри диагностични средства, добави проф. Кьолеян. Най-сериозните инфекции обикновено се лекуват в интензивните отделения на болниците, където пациентите страдат от тежки здравословни състояния и често имат животозастрашаващи инфекции. Интензивните отделения са предпоставка за развитие на резистентност, тъй като там антибиотиците се прилагат най-често.
Пациенти с диабет, хора над 65 години и индивиди с множество заболявания са с най-висок риск от вътреболнични инфекции. Проект за наредба, насочен към ограничаване на вътреболничните инфекции, който предстои да бъде обсъден на обществено ниво, предвижда специализирани микробиологични изследвания за рисковата група при постъпване в болница. Целта е да се установи наличието на рискови щамове. Според новите правила, ако се открият полирезистентни микроорганизми, пациентите ще бъдат изолирани в индивидуални стаи с назначен специализиран персонал. Въпреки това, това предизвиква два основни проблема – нуждата от допълнителни средства за лаборатории по микробиология и липсата на отделни стаи в болниците. Това трябва да стане приоритетна задача за страната, за да се гарантира здравето на населението, добави проф. Кьолеян.
