Ако трябва да определим икономическия курс на България в последните години с една дума, „догонване“ вероятно е най-подходящото. Според множество значими показатели, страната ни успява да скъси разстоянието до най-развитите икономики, особено тези в Европейския съюз, които често са стандарт за сравнение. По време на това догонване се преодоляват и определени критични моменти – например сега е установено, че Световната банка вече класифицира България като страна с висок доход, основавайки се на данните за брутния национален доход (БНД) на човек за 2023 година.
Както подчертахме по-рано, страната ни е преминала този праг с минимална преднина – приблизително 500 долара над границата от 14 005 долара БНД на човек. В същото време обаче, в историята на такава класификация има множество примери за нации, които са се изкачили до по-високо ниво, но впоследствие са се сринали заради икономически кризи или бавен растеж, изоставащ от глобалната инфлация.
Точно такъв сценарий наблюдавахме с България в началото на прехода.
През 1989 г. страната временно попада в категорията на страните с средно-висок доход (по-ниска от текущото ниво), но следващата година отново попада в групата на средно-ниските доходи и само през 2004 година се връща в по-горната категория. Според новите данни за 2024 г. обаче, този крайно недъгав сценарий засега е избегнат – българският БНД на човек нараства до 15 320 долара през 2024 г., а прагът за класификация на висок доход леко се снижава до 13 935 долара, благодарение на силния долар през предходната година.
Актуалните данни указват, че България заема по-добра позиция в категорията „висок доход“, с разлика от над 1000 долара спрямо минималния праг, въпреки че в световен контекст дели последното място в този клас с Руската федерация.
При сравнение със съседни държави, страна ни заема позиция след Румъния и преди Турция, с разлика от около 2000 долара БНД на човек. Всъщност Турция е само с 785 долара под границата за висок доход и вероятно ще премине вътрешните системи в близко бъдеще.
Естествено, съществуват множество показатели, които служат за сравнение на материалното благосъстояние на страните. По-популярният от тях е брутният вътрешен продукт, който в контекста на България измерва стойността на произведеното на нейна територия, а не само от български граждани или компании (където и да се намират в света).
В процеса на догонване на страните от ЕС, е обичайно да се споменава конкретно реалният БВП на човек в паритет на покупателната способност, за да се отразят различията в ценовите равнища между страните членки. България заема 66% от средноевропейското равнище – най-ниското в ЕС, но същевременно най-високото за страната в новата ни история.
Интересно е, че това е и по-високо от конвергентните нива на Латвия и Естония преди влизането им в Еврозоната, където те са били на 60% и 65% от средноевропейското равнище, съответно.
И макар да сме свикнали да смятаме България за най-назад в сравнение с държавите от ЕС в стандартните показатели за богатство, има и области, където това не е така.
През лятото в медиите се появи новина, че Унгария вече е „най-бедната страна в ЕС“, което вероятно е объркало по-песимистично настроените български читатели. На практика става въпрос за индекса на фактическото индивидуално потребление (ФИП) на човек от населението, който измерва стойността на стоките и услугите, които реално се консумират от домакинствата.
С оглед на стандарта на покупателната способност, ФИП на човек действително е най-нисък в Унгария през 2024 г. – 72% от средноевропейското ниво, следвана от България и Естония, всяка с 74% от средното за ЕС.
На всичкото отгоре, за първи път от 2006 година, страната ни не е най-ниската по фактическо индивидуално потребление в ЕС, а стойността от 74% от средноевропейското ниво е рекордно висока и показва стабилна възходяща тенденция.
Увеличаването на богатството и икономическата конвергенция са продължителни процеси, които могат да бъдат проследени чрез множество показатели. Тези индикатори нямат крайна цел и дори след постигане на статуса на богата страна според Световната банка, остават да се постигнат нови цели – например, да задминем друга страна или да достигнем средноевропейското равнище по който и да е от критериите за оценка на благосъстоянието на нациите.
И макар вероятно никога да не дойде момент, в който всички необратимо се почувстваме жители на просперираща страна, наличните данни рефлектират, че България напредва, а примери за това вероятно ще се появяват все по-често.
Анализът е публикуван на сайта на Института за пазарна икономика. Заглавието е от редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
