Работим върху стратегически план за развитието на културата, който ще покрие всички сфери и ще разкрие проблемите, както и възможните решения. Това заяви служебният министър на културата Найден Тодоров в предаването „Интервюто на деня“ на Би Ти Ви.
Сценичните изкуства формират около 50% от бюджета на Министерството на културата (МК), отбеляза той в контекста на въпросите за предизвикателствата в тази област. По-рано днес Тодоров оповести нов проект за реформа в сценичните изкуства заради проблема с финансирането.
Настоящата финансова система е остаряла и функционира като „пирамида“. Не мога да говоря за злоупотреби, преди да имам конкретни доказателства, но очевидно е, че системата не служи на произведенията на изкуството, а по-скоро за генериране на печалба, каза министърът по време на интервюто.
Делегираният бюджет в сегашния си формат е отворена структура, докато бюджетът на МК е ограничен до определени рамки, подчерта той.
По отношение на искането на частните театри за достъп до държавни и общински сцени и билети, Найден Тодоров сподели, че го вижда „като тъжна шега“, в резултат на ситуация, в която публично финансираните институции и частните организации са принудени да се състезават помежду си.
„Ако успеем да възстановим правилния баланс, при който публичните институции формират общественото възприятие, а частните и независими организации се възползват от него, за да представят своите продукции, конфликтът между независимите, държавни и частни театри ще бъде разрешен. Целта на предложените промени в системата на финансиране е всеки да работи в своята сфера и да получи нужната подкрепа. Държавните организации да получават обществени субсидии, а за останалите държавата да осигури нормални условия за функциониране“, добави министър Тодоров.
В отговор на въпроса какви стъпки ще предприеме относно заплатите и финансите на музикантите от Българското национално радио (БНР), той сподели, че е намерено потенциално решение. Те желаят да се включат частично в системата на делегирания бюджет на МК, но това не е възможно, тъй като БНР и МК са независими структури в държавния бюджет, уточни Найден Тодоров. Той добави, че докато се търсят решения, се установило, че някои от най-добрите оркестри в страната – Оркестърът на БНР, Смесеният хор на БНР, Народният хор и Биг бендът на БНР, не са юридически признати. „Такова юридическо лице не съществува. Съществува т.нар. музикална къща към БНР, но в закона те са определени единствено като музикални състави“, обясни Тодоров. Министърът заяви, че първата стъпка за решаване на проблема е оркестрите да получат статус на юридическа структура към БНР, което би могло да увеличи техните доходи. Това е ангажимент, който поех, за да подготвя необходимите изменения, заключи Найден Тодоров.
/АКМ
