Дейвид Гилмор, британският китарист и вокал на известната група „Пинк Флойд“, е оставил незабравим следа в музикалната история, според ДПА. Днес, когато отбелязва своя 80-ти рожден ден, той смята, че този етап от творчеството му е приключил. „Много съм доволен от проектите, които реализирахме, но за другите тези проекти носят напълно различна стойност от моята“, разказва той с ДПА в Лондон през 2024 г.
„Нашите фенове казват, че 70-те години са били разцветът на „Пинк Флойд“. Но това е спомен, който е много далечен. Времето е загубено, ако смяташ, че постигнатото значимо остава само в миналото.“
През 1967 г. Дейвид Джон Гилмор, роден в Кеймбридж през 1946 г., се присъединява към „Пинк Флойд“, които по това време вече се изразяват чрез психеделичен рок. Скоро той заема мястото на основателя Сид Барет, който се оттегля поради сериозни проблеми със здравето, свързани с наркотичната зависимост.
Работещ заедно с басиста, вокалист и текстописец Роджър Уотърс, Гилмор става основен елемент в звука на „Пинк Флойд“. През 70-те години групата се утвърджава като една от най-влиятелните в музикалната история, с четирите си изключителни концептуални албума: The Dark Side of the Moon (1973), Wish You Were Here (1975), Animals (1977) и The Wall (1979).
Албумът The Dark Side of the Moon е продал почти 50 милиона копия по света до днешен ден, докато The Wall, известен с хита Another Brick in the Wall, е достигнал над 30 милиона копия, посочва ДПА.
Кулминацията на The Wall е почти седемминутната композиция Comfortably Numb. Гилмор е създал музиката, изпълнява рефа и добавя две запомнящи се китарни сола. „Дори да му дадеш укулеле, той ще му придаде звука на Страдивариус“, коментира с уважение продуцентът Боб Езрин относно него.
Независимо от многобройните похвали, скромният китарист, предпочитащ семпли черни тениски, винаги остава скромен. Групата „Пинк Флойд“ е спечелила своя успех, следвайки неизменно собственото си виждане, отбелязва ДПА. „Феновете, които обичаха нашата музика, я оценяваха, защото я създавахме така, както желаем“, казва Гилмор. „Никога не сме правили неща, които другите очакват. Днес хората разпознават тази музика, но тогава тя не беше стандартна и беше изненадваща.“
Той продължава да следва този принцип. „Очакванията на хората не ме влияят“, казва той в интервю за ДПА. „Като артист, ако се стремиш да задоволиш чуждите очаквания, това е краят на изкуството. Трябва да бъдеш егоистичен, дори арогантен, и да правиш това, което желаеш.“
Историята на „Пинк Флойд“ изпада в криза през 1985 г., когато Роджър Уотърс напуска групата. Гилмор остава начело до средата на 90-те години, но сътрудничеството им намалява и концертите спират. През 2005 г. групата се събира отново с Уотърс за благотворителния концерт Live 8.
Непосредствено след това, за изненада на феновете, музикантите отказват щедро предлагане за повторна среща. Гилмор и Уотърс, известен със своите противоречиви изказвания, все още имат сериозен конфликт помежду си, напомня ДПА.
От 1978 г. Гилмор е издал пет самостоятелни албума. Най-новият му албум, наречен Luck and Strange, излиза през 2024 г. и китаристът ще проведе 21 концерта в Рим, Лондон, Лос Анджелис и Ню Йорк, но засега други значими живи изпълнения не са планирани. „Вложих много усилия. Това беше труден проект и с нетърпение го очаквах“, коментира Гилмор. „Чувството, когато съм на сцената, е несравнимо“, добавя той.
Гилмор също така участва в записите на редица известни артисти, включително Пол Маккартни, Брайън Фери, Елтън Джон и Кейт Буш. Той открива Буш в средата на 70-те, след като получава касета с нейни демо записи, в които разпознава потенциала й. Гилмор финансира професионални записи и помага на Буш да подпише своя първи договор с лейбъл.
Семейството е важен приоритет за Гилмор, който има четири деца от първия си брак с модела Вирджиния Хасенбайн, а от втория си брак с Поли Самсън, която също е негова сътрудничка по песни, има още три деца и осиновен син. На последните концерти най-малката му дъщеря Романи му се присъединява на сцената.
Дейвид Гилмор прекарва много време на плаващата си къща „Астория“, която е преобразувал в звукозаписно студио още през 80-те години. Тя обикновено е акостирана на река Темза, в живописния лондонски квартал „Хамптън“.
Той не е спрял да създава нова музика и е възможно да има още какво да предложи на феновете си. „Постоянно влизам в студиото и записвам нови идеи“, споделя китаристът. „Винаги се опитвам да уловя тези идеи с помощта на звукозаписната техника“, добавя той.
