След поредица от оспорвани арести, извършени в Русия и Азербайджан, отношенията между двете страни са обтегнати повече от всякога. Влиянието на Русия в Кавказ продължава да отслабва.
Една полицейска акция прерасна в дипломатическа криза: Спорът между Русия и Азербайджан ескалира само за няколко дни, което сериозно влошава и без това напрегнатите отношения. Той започна в края на юни с една спорна полицейска операция в руския Екатеринбург.
Няколко мъже от азербайджански произход бяха арестувани в рамките на разследване на криминални случаи от предишни години. Те са обвинени в убийства и атентати. При задържането им руските специални сили очевидно са действали по-грубо, тъй като двама от арестуваните починаха след противоречивата полицейска акция.
Баку реагира светкавично: Министерството на външните работи на Азербайджан изрази остър протест срещу „неприемливото насилие“ от страна на руските сили за сигурност.
В знак на протест бяха отменени всички културни събития, свързани с Русия, на територията на страната, а в праймтайма на държавната телевизия беше осъдено „имперското поведение“ на Москва спрямо държавите от бившия Съветски съюз.
Азербайджанските власти арестуваха двама руски служители в офиса на руската държавна медийна агенция „Спутник Азербайджан“. Според медии в страната двамата са били служители на руската тайна служба ФСБ.
Москва омаловажи случката
Кремъл реагира предпазливо. Говорителят Дмитрий Песков изрази съжаление за решението на Баку и подчерта, че случилото се в Екатеринбург „не може да бъде причина за подобна реакция“. Министерството на външните работи на Москва подчерта, че загиналите и задържаните са етнически азербайджанци с руски паспорти.
Ден по-късно азербайджанските съдебни власти предприеха последващи действия и арестуваха още руски граждани в Баку. Обвиненията срещу тях: контрабанда на наркотици и участие в организирана престъпна група.
Кадри от съдебната зала показаха, че по някои от арестуваните има следи от насилие.
В социалните мрежи пък се появиха информации, че задържаните били програмисти и туристи от Екатеринбург.
Спиралата от взаимни обвинения продължи: в руските Екатеринбург и Воронеж бяха арестувани още граждани на Азербайджан. За ДВ наблюдатели определиха случващото се като ново сериозно изпитание за отношенията между двете страни след катастрофата на азербайджанския самолет в края на 2024 година.
След катастрофата – поврат в двустранните отношения
На 25 декември 2024 г. азербайджански самолет с петима членове на екипажа и 62 пътници на борда бе улучен от руска ракета земя-въздух. Трагедията се случи над Грозни, където руската противовъздушна отбрана тогава е била активна. След неуспешен опит за аварийно кацане машината се разби близо до казахстанския град Актау. Загинаха 38 души.
Азербайджанският политолог и изследовател на конфликтите Ариф Юнусов смята, че изострянето на реториката в медиите след катастрофата не е никак случайна. Той е убеден, че информационната политика както в Русия, така и в Азербайджан се координира от държавните органи и че двустранните отношения до голяма степен се влияят от личните чувства на двамата държавни глави.
Гневът на Алиев към Путин
За азербайджанския президент Илхам Алиев самолетната катастрофа има лично измерение, отбелязва Юнусов. По време на инцидента президентският самолет също се е намирал в небето над Русия и чисто теоретично също би могъл да стане мишена за руските ракети за противовъздушна отбрана.
Първият официален представител, който се извини на азербайджанците за инцидента, беше чеченският управник Рамзан Кадиров, а не руският президент Владимир Путин.
Това предизвика раздразнението на самия президент Илхам Алиев, който разкритикува остро това, че други му се обаждат – макар да не назова поименно Кадиров. Ако шефът на Кремъл се беше обадил пръв на Алиев, цялата тази публична конфронтация можеше да бъде избегната, смята Юнусов.
Независимият експерт по Кавказ Кирил Кривошеев е на същото мнение.
Путин само формално се извини на Алиев и беше очевидно, че Алиев едва ли е доволен от това“, коментира той за ДВ. Според него обаче неотдавнашните събития в
Екатеринбург едва ли са били инициирани от Кремъл. Руските прокурори имат своя собствена логика:
„Те разглеждат всяка диаспора, включително азербайджанската общност, като организирана престъпна група. Това е тенденция, която е широко разпространена сред част от руския елит.“
Дипломатическата криза в резултат на това е по-скоро съпътстваща щета.
Според Кривошеев официален Баку използва изострянето на ситуацията, за да засили позициите си на международната сцена: „За Алиев е важно да изглежда като суверенен лидер, който може да каже „не“ както на Русия, така и на Запада“.
Порасналото самочувствие на Азербайджан
Баку престана да възприема Москва като външна сила, способна да диктува правилата в Кавказ, казва също в интервю за ДВ азербайджанският политолог и депутат Расим Мусабеков.
Азербайджан вече развива собствена енергийна и военна инфраструктура, което дразни Кремъл. Затова и медийната реторика на Русия по отношение на Азербайджан се засили значително.
Сега Москва се опитва да компенсира загубата на влияние в региона, като оказва натиск върху азербайджанската диаспора.
Това може да има не само дипломатически, но и икономически последици, например в енергийния сектор.
Не бива да забравяме, че на Русия са ѝ наложени санкции. Азербайджан обаче е помагал на Москва да ги заобиколи на някои места. Европейският парламент създаде комисия, която да разследва какъв газ се продава на Европа – азербайджански или може би руски“, припомня на свой ред Ариф Юнусов. Ако отношенията между Москва и Баку се влошат още повече, тази предполагаема сделка между двете страни също ще бъде застрашена, добавя той.
Други двустранни проекти също са изложени на риск, допълва го Мусабеков: развитието на международния транспортен коридор „Север-Юг“ през Азербайджан и проектът за синхронизиране на руската и иранската електропреносна мрежа. Не са изключени и затруднения с транзита на руски газ за Иран, предупреждава той.
Въпреки това икономическите интереси все още са важни за Азербайджан, обобщава политологът Кривошеев.
„Икономиката на Азербайджан би предпочела да остане извън политиката. Но докато Баку все още има пространство за маневриране, Москва разполага с все по-малко лостове за влияние.“ Русия губи влиянието си в Южен Кавказ.
Текстът е публикуван от Дойче Веле. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
