Настоящият самит на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), който ще се проведе в Тиендзин, Китай, от 31 август до 1 септември, ще бъде най-мащабната среща на високо равнище на организацията до момента. Времето, в което се инициира, е белязано от бързо разпадане на сегашния либерален международен ред. Вместо да предлага конкретна алтернатива, ШОС подчертава продължаващите трудности, пред които са изправени антилиберални сили като Китай и Русия при опитите си да осигурят надежден заместващ ред, според коментара на The Conversation.
На форума ще бъдат разгледани важни теми, включващи борба с тероризма, дигитална инфраструктура, енергийно сътрудничество, зелени технологии и развитие на регионални коридори. Тази среща се разглежда като символично доказателство за единството сред държавите от „глобалния Юг“ и контрапункт на американските влияния, особено в контекста на нестабилни западни политики.
Събитието също така служи като важен момент за възстановяване на отношенията между Русия, Индия и Китай (РИК) — партньорство, което възникна по време на Студената война и притежава потенциал за укрепване на икономическите, дипломатическите и сигурностните взаимовръзки между трите нации.
ШОС, основана в Шанхай през 2001 г. с шест основни членове: Русия, Китай, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан, значително се разшири през последното десетилетие. Индия и Пакистан се присъединиха през 2017 г., Иран през 2023 г., а Беларус ще стане член през 2024 г. В допълнение към десетте членки, ШОС има двама наблюдатели – Афганистан и Монголия – и 14 партньори в диалога, включително Турция, Египет, Армения и Азербайджан, както и множество държави от Персийския залив и Азия.
По брой на населението на основните си членове, ШОС представлява най-голямата регионална организация в света.
Въпреки че размерът несъмнено е от значение, в контекста на ШОС той създава трудности вместо да разрешава проблеми. Организацията не предприе съществени действия в отговор на увеличаващото се напрежение между Индия и Пакистан след терористичните актове в Кашмир, които доведоха до сериозен риск от ядрена конфронтация. За деескалацията на конфликта бе необходимо посредничеството на САЩ.
След това ШОС не успя да осъди категорично трансграничния тероризъм, след като Индия отхвърли предпоставките за съвместно изявление на срещата на министрите на отбраната в края на юни.
При нападението на Израел върху Иран, ШОС осъди действията, но Индия се дистанцира от звучалата позиция.
Тези и други тлеещи неразрешени конфликти, като напрежението между Индия и Китай заради язовирния проект в Тибет, вероятно ще бъдат замъглени по време на срещата на върха в Тиендзин. Китайският президент Си Дзинпин ще търси да представи страната си като лидер в една значима коалиция от съюзници, противопоставящи се на досегашния американски либерален международен ред.
Темата на тазгодишния самит е „Поддържане на Шанхайския дух: ШОС в движение“, което звучи на първо място като призив към държавите членки, наблюдатели и партньори, отколкото конкретен план за действия.
Шанхайският дух — неясна концепция, основана на традиционните китайски идеи за взаимно уважение, мирно съвместно съществуване и сътрудничество с обща полза — изглежда повече като празна риторика, а освен това е изключително крехка.
Две от страните членки – Индия и Пакистан – наскоро открито воюваха. Два от партньорите в диалога на ШОС – Армения и Азербайджан – са преминали през множество конфликти откакто станаха партньори. Макар да приемат Шанхайския дух, те парадоксално правят това с помощта на Вашингтон, след години на лоши отношения с Русия.
За първи път от 2018 г. индийският премиер Нарендра Моди ще посети Китай, за да присъства на среща с китайския лидер Си Дзинпин, след като Тръмп наложи високи мита на индийските вносни стоки. Това посещение следва конфликти, включващи насилие на границата между двете държави през 2020 г., и възможността за ръкостискане и научаване на нова икономическа стабилност може да измести фокуса от дългогодишната им конфронтация.
Присъствието на Индия на срещата на ШОС служи като силно израз на затопляне на отношенията между двете страни, което представлява потенциално пренареждане, заплашващо усилията на САЩ да изградят Ню Делхи като противотежест на Китай.
Тръмповите мита върху индийския внос на руски нефт бяха трудни за преглъщане от Моди, който бе надежден, че със идвването на Тръмп, Индия ще подобри отношенията си със САЩ.
Заплахата от мита „настрани“ добави спешност към стремежа на Ню Делхи да стабилизира отношенията с Пекин, уточнява експертът Манодж Кевалрамани от изследователския център Такшашила в Бенгалуру. Въпреки това, той призна, че това не е основен фактор за подобрението, тъй като и двете нации имат свои собствени интереси.
Посещението на индийския премиер Нарендра Моди — първо за седем години — е ясна индикация за потенциалното подобрение на отношенията между Индия и Китай, чийто конфликти се засилиха през 2020 г., според Ройтерс.
На фона на конфликти като войната между Русия и Украйна, сблъсъците между Индия и Пакистан и военните действия между Иран и Израел, форумирането вероятно ще се опита да докаже, че може да функционира като конструктивна платформа за многостранно сътрудничество. Очаква се да бъде приета „Тянцзинската декларация“ и стратегия за развитие на организацията до 2035 г., които ще зададат основите за бъдещето на ШОС.
