Международният валутен фонд (МВФ) предупреждава, че глобалният държавен дълг ще надхвърли 100 процента от световния брутен вътрешен продукт (БВП) до 2029 г., което ще бъде най-високото ниво от 1948 г. насам — след края на Втората световна война.
МВФ подчертава сериозни рискове, включително 5% вероятност дългът да достигне 123% от световния БВП през следващите четири години, което представлява значително нарастване и сериозно предизвикателство за икономическата стабилност в световен мащаб.
Увеличаването на държавния дълг се дължи на множество фактори — включително последиците от пандемията, исторически високите бюджетни дефицити, нарасналите разходи за отбрана, застаряващото население и повишените лихвени проценти, които натоварват финансите на държавите.
За разлика от частния дълг, който показва тенденция за намаляване и стабилизиране, публичният дълг продължава да нараства. Общата сума на глобалния дълг възлиза на около 251 трилиона долара, като държавният дълг е нараснал до 99.2 трилиона долара.
Нарастващите лихвени проценти и финансовата нестабилност означават, че много държави ще имат трудности да управляват тези тежки дългови нива, което изисква спешно внимателно фискално планиране и структурни реформи.
МВФ препоръчва страните да изградят финансови буфери, които да ги предпазят от бъдещи икономически и финансови шокове, и да възприемат устойчиви политики за намаляване на бюджетните дефицити.
Особено внимание се обръща на развитите икономики, включително САЩ и Китай, където държавният дълг се проектира да достигне 140% и 113% спрямо БВП съответно до 2029 г.
МВФ насърчава държавите да преориентират разходите си към сектори, които стимулират дългосрочен растеж като научноизследователска и развойна дейност, инфраструктура и образование, вместо да продължават с краткосрочни стимули, които генерират допълнителен дълг.
Говорейки за Европа, представител на МВФ акцентира, че е „абсолютно критично“ европейските страни да ускорят икономическия си растеж и продуктивност, за да достигнат нивата в САЩ, което изисква умни и ефективни фискални политики. Малка преразпределителна стъпка в административните разходи може да доведе до значително допълнително инвестиционно финансиране.
