Над 13 процента от състава на следващия Европейски парламент ще бъдат депутатите от Германия, която с 96 от общо 720-те места ще има максималния брой евродепутати, допустим от европейските договори.
Това прави изборите в Германия ключови за облика на европейската политика през идните пет години, включително и за това кой ще застане начело на следващата Европейска комисия.
Социологическите допитвания очертават значителна преднина от близо 30 процента за консервативния десен блок Християндемократически съюз/Християнсоциален съюз (ХДС/ХСС) и оспорвана битка за второто място между лявоцентристката Германска социалдемократическа партия (ГСДП), крайно дясната „Алтернатива за Германия“ (АзГ) и екологичния „Съюз90/Зелени“.
В досегашния ЕП заседаваха представители на 13 германски партии, от които седем имаха значително по-малко от 5 процента от гласовете.
Липсата на изборен праг означава, че е необходимо да бъде премината единствено аритметичната граница от 0,5 процента, за да успее някоя от 35-те партии, регистрирани за вота, да изпрати депутат в ЕП.
От това дали германското представителство в следващия ЕП ще бъде още по-пъстро от досегашното и какъв ще бъде балансът в разпределението на местата зависят бъдещите коалиции, които ще са необходими за сформиране на европейската политика.
Битката за короната
Комисията, ръководена от Урсула фон дер Лайен, ще остане в историята на ЕС с шоковете на пандемията от КОВИД-19 и войната в Украйна и многостранните им последици, включително концепцията за трансформиране на европейската икономика паралелно с борбата с климатичните промени – Европейската зелена сделка.
Фон дер Лайен заяви амбицията за втори мандат, която в началото на март бе подкрепена от Европейската народна партия (ЕНП), в която германската ХДС/ХСС има огромна тежест, макар и в момента в положението на опозиция в германската политика. Нов мандат на Фон дер Лайен обаче далеч не изглежда сигурен.
През 2019 г. тя застана начело на Европейската комисия, без изобщо да е участвала в евроизборите, измествайки водещия кандидат на ХДС/ХСС Манфред Вебер, който през изминалите пет години се утвърди като влиятелен председател на групата на ЕНП в Европарламента и сега е начело на изборните листи в Бавария.
Макар че бившата германска министърка е водещ кандидат на ХДС в изборите за Европарламент, името й отново не е отпечатано на нито една бюлетина или предизборен плакат, а тя самата като цяло стои далеч от светлините на прожекторите.
Нейната кампания ще започне едва след 9 юни, когато ще трябва да привлече на своя страна мнозинството от новите евродепутати и страните членки на ЕС в Съвета, посочва германския в. „Ханделсблат“.
А критики срещу Фон Дер Лайен, политиките й и едноличния й стил на управление не са малко, те идват дори от членове на нейната комисия – включително от еврокомисаря за вътрешния пазар Тиери Бретон, както и от Тереса Рибейра – влиятелния вицепремиер и министър на екологичния преход на Испания, която ще се бори за еврокомисар по Европейската зелена сделка.
За да получи втори мандат като президент на Европейската комисия Фон дер Лайен изглежда ще трябва да изгради широка коалиция от политически сили, както на европейско равнище, така и у дома, в Германия, а дори зад подкрепата на ХДС/ХСС за Фон дер Лайен германски анализатори виждат вътрешнополитически сметки.
В изборите за европейски парламент през 2019 г. ХДС/ХСС получи 28,90 на сто от гласовете, което донесе на консервативния блок 29 депутатски места. Най-новата социологическа анкета на Politpro прогнозира подкрепа от 29,7 на сто, потвърждавайки максимата, че германците като цяло гласуват консервативно.
Напориста крайна десница и разединена левица
Макар обаче позициите на консервативната десница в лицето на ХДС/ХСС да изглеждат стабилни, то в останалата част от политическия спектър в Германия картината е доста по-динамична. Въпреки непрекъснатите скандали, съдебни дела и противоречия „Алтернатива за Германия“ – амбициозната партия на германската крайна десница, изглежда засилва позициите си спрямо предишните европейски избори, когато набра 11 процента от гласовете и получи 9 места в ЕП.
Въпреки че социологическите проучвания през последните месеци отбелязват леко намаляване на подкрепата за нея, се очаква тя да събере около 15 процента подкрепа, а надпреварата й за втората позиция с ГСДП и „Зелените“ да бъде въпрос на стотни от процента.
Водещия кандидат на АзГ Максимилиан Кра има репутация на хардлайнер дори сред съпартийците си. Той става проблем за партията през последните години „с противоречивото си отношение към Китай, Русия, САЩ, Израел, жените и още много въпроси“, пише евродепутатката от АзГ Силвия Лимер в социалната мрежа „Екс“.
Въпреки това АзГ продължава да привлича гласоподаватели, като притесненията са, че тази антиевропейска и антиимигрантска партия ще успее да набере сериозна подкрепа сред най-младите избиратели, особено с успешните си послания в „ТикТок„.
На другия край на политическия спектър е крайнолевият „Съюз Сара Вагенкнехт„, който бе основан едва преди броени месеци – през януари 2024 година, с послания за социална справедливост, ограничаване на миграцията и спиране на военната подкрепа за Украйна.
Европейските избори ще бъдат своеобразен „входен тест“ за младата партия, на която социологическите допитвания вещаят подкрепа от 6-7 процента. Основателката й Сара Вагенкнехт – ляв политик, бивш член на „Левите“, с близо 20-годишен парламентарен стаж на национално и европейско ниво, която наричат „европейския Доналд Тръмп“, започна кампанията за евровота с атака срещу управляващата в Берлин „светофарна коалиция“ (според цветовете на съответните партии: ГДСП – червено, Свободната демократическа партия – жълто и „Зелените“).
Водещите кандидати на партията за евроизборите – Фабио де Маси и Томас Гайзел, са показателен пример за раздробяването на лявото политическо пространство. Те идват съответно от „Левите“ и ГСДП след дългогодишни кариери в бизнеса и политиката, привлечени от радикалните позиции на Вагенкнехт, които всъщност се доближават до послания на крайната десница (особено по въпроса за миграцията) и преди няколко години й спечелиха кафява торта в лицето насред партиен конгрес.
И докато ГСДП може и да успее да запази избирателната си база около 15,80-те процента, набрани през 2019 г., то за „Левите“ се очаква немалко отстъпление – от 5,50 процента до 3,2 процента в анкетата на Poitpro.
Още по-голяма може би ще е загубата на „Зелените“ – от 20,50 процента и 21 евродепутати (което я направи втората по тежест германска партия в ЕП) до под 15 процента въпреки присъствието й във властта и силния външен министър в лицето на Аналена Бербок.
Партията залага силно на водещия си кандидат Тери (Тереса) Райнтке, надявайки се 37-годишната дама с 10-годишен стаж в Европарламента и връзка с френската сенаторка Мелани Фожел, да привлече младите, вълнуващи се от климатичните промени и опазването на околната среда избиратели към партията, която води началото си още отпреди раждането на самата Райнтке.
Тя е и кандидат на Европейските зелени за председател на следващата Европейска комисия.
Партии с любопитни имена
Активното гражданско общество в Германия и липсата на изборен праг дават възможност на редица малки партии да изпратят свои представители в Европейския парламент.
Германската Пиратска партия, разклонение на шведската Пиратска партия и член на съответните европейски и международни обединения, например се самоопределя като партия на информационното общество, поставяйки акцент върху дигиталните права.
Тя присъства с по един евродепутат в ЕП както след изборите от 2014 г., така и след тези от 2019 година. Сред 35-те партии в германските бюлетини са също така „Партия за защита на животните“, „Съюз за иновации и справедливост (Buendnis fuer Innovation und Gerechtigkeit – BIG) – една от първите германски партии, основани от мюсюлмани, „Партията на хуманистите“, застъпваща се за европейски федерализъм, партия „Човешки свят“, основана през 2013 г. от монаха йогист Дада Мадхувидянанда (с гражданско име Михаел Мориц), призоваваща за дългосрочно нормализиране на отношенията с Русия, възобновяване на дейността на газопровода „Северен поток“ и прекратяване на отношенията на ЕС с НАТО, както и за цялостна забрана на износа на оръжия, както и V3 (Veraenderung, Vegetarier, Veganer), застъпваща се за постепенно преминаване към биовеганско земеделие, а в дългосрочен план – за забрана на вноса на животински продукти и забрана на всяко клане на животни във връзка с производството на храни, козметика, облекло и потребителски стоки до 2030 година.
Анализът е публикуван в БТА.
