Германия представи нова схема за военна служба, целяща да се справи с увеличаващите се заплахи за сигурността в Европа, без да се налага задължителна казарма. Идеята е да се установи система, която да привлича млади хора чрез атрактивни възможности и гъвкавост, а не чрез принуда.
Какво включва новият модел
Моделът се основава на доброволен принцип, но предоставя опция за по-бързо и целенасочено привличане на кандидати в кризисни ситуации.
Младите хора ще получават покани за участие в анкета относно готовността си за служба. Тези, които проявят интерес, ще преминат базова подготовка, която ще трае няколко месеца.
Най-мотивираните от тях ще имат възможност да започнат кариера в армията или в резервните единици.
По този начин, властите искат да формират резерв от добре подготвени граждани, които могат да бъдат активирани при необходимост – без задължителна мобилизация.
Законопроектът предвижда задължителна регистрация за всички мъже между 18 и 25 години, докато жените могат да се включат доброволно.
След 19 години прекъсване днес германското правителство заседава в министерството на отбраната – практики от времето, когато администрацията се помещаваше в Бон.
След заседанието канцлерът Фридрих Мерц подчерта, че сигурността е от първостепенно значение и Германия трябва да бъде надежден партньор в НАТО, особено предвид заплахата от Русия.
Министърът на отбраната Борис Писториус акцентира, че тази заплаха е ясна за цялото общество.
„Защо е необходима наборна служба? Въз основа на обществените дискусии напоследък, стана ясно, че нашата армия трябва да се увеличи заради нестабилната международна обстановка и най-вече заради агресивността на Русия.“
Това каза Писториус, добавяйки, че първоначално моделът ще разчита на доброволци. За да бъде примамлив, се предвиждат по-добри заплати – около 2300 евро на ръка, модерни обучения, включително работа с дронове, и участие в активни формирования.
Ако обаче броят на желаещите не е достатъчен, законът позволява въвеждане на задължителна служба след решение на парламента.
Целта е армията да достигне 260 хиляди активни военнослужещи, което означава, че са необходими още около 80 хиляди души. Началото ще бъде поставено с 15 хиляди нови войници, а от 2027 година се предвижда задължителна проверка на 18-годишните за медицинска годност и регистрация.
Така Германия прави реална стъпка към възстановяване на военната си способност, повече от десетилетие след отмяната на наборната служба.
Контекст: защо точно сега?
Войната в Украйна и увеличеното напрежение между Русия и НАТО изостриха дискусиите относно способността на европейските нации да се защитават. Германия, като най-голямата икономика в ЕС, е подложена на допълнителен натиск да повиши военната си ефективност.
Отмяната на задължителната военна служба през 2011 г. беше приветствана от младите, но днес много експерти смятат, че това остави бундесвера уязвим от недостиг на кадри и техника.
Как е в другите европейски държави
Военната служба е уредена по различен начин в страните от Европа. Например, във Финландия и Естония има задължителна военна служба и добре подготвени резерви.
Швеция и Латвия възвърнаха наборната служба в последните години заради конфликта в Украйна, докато Франция въведе форма на гражданска служба с елементи на доброволна военна подготовка.
В Полша се увеличава армията с стимули за доброволно обучение.
В този контекст германският модел може да се определи като компромисно решение – нито традиционно наборно, нито напълно без ангажимент.
Ще успее ли Берлин?
Основният въпрос остава дали новата система ще привлече достатъчно млади хора в армията.
Скептиците твърдят, че без задължителен елемент не може да се осигури нужният човешки ресурс.
Поддръжниците обаче акцентират, че съвременните поколения биха предпочели доброволен и мотивиращ модел, вместо връщане към стари задължителни практики.
