Икономика в рецесия, проблеми със сигурността и имиграцията, възход на крайната десница и многохилядни протести срещу легитимирането ѝ. На този фон в Германия предстоят избори. От тях зависи бъдещето на страната, но не само. Какво трябва да знаем за парламентарния вот на 23 февруари.
Тя е най-голямата икономика в Европа и традиционно има най-голямо влияние в Европейския съюз (ЕС). Затова се очаква, че изборите там ще определят не само бъдещето на страната, но и на целия блок.
На 23 февруари в Германия предстоят предсрочни парламентарни избори.
В месеците преди вота страната претърпя няколко смъртоносни терористични атаки, което насочи вниманието към необходимостта от спешни реформи в имиграционната политика.
Но сътрудничеството на Християндемократическия съюз (ХДС) с крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (АзГ) в тази област предизвика стотици хиляди граждани да излязат да протест.
На този фон президентът на САЩ Доналд Тръмп говори за налагане на мита за страните от ЕС, а подобно на останалите държави в Европа крайното дясно набира скорост.
До изборите в Германия се стигна, след като през декември правителството на малцинството на канцлера Олаф Шолц не издържа вот на доверие. Това беше предшествано от напускане на една от партиите в трипартийната коалиция на Шолц.
Какво да очакваме от парламентарните избори в Германия?
Проблемите пред Германия
Настоящите проблеми пред Германия са основно три – сигурността на страната, икономиката и възхода на крайната десница.
Поредица от атентати в различни германски градове, сред които Магдебург и Ашафенбург, засили натиска върху основните партии за реформиране на правилата за имиграция и предоставяне на убежище и увеличи подкрепата за крайнодясната АзГ. Само преди ден и в Мюнхен кола се вряза в протестираща група хора, а заподозрян е афганистански гражданин.
В опит да отговори на поредицата от инциденти ХДС предложи спорен проектозакон за реформи в миграционната политика, който беше подкрепен от АзГ. В крайна сметка той не беше приет, но предизвика многохилядни протести заради сътрудничеството с крайната десница, което нарушава дългогодишно правило за изолирането ѝ.
Същевременно АзГ намери поддръжник в лицето на милиардера Илон Мъск, съветник на американския президент Доналд Тръмп. И въпреки че нито една партия в Германия не е готова официално да допусне АзГ до управлението, се очаква тя да удвои броя на местата си в Бундестага.
На този фон важен остава и проблемът с германската икономика, която е в рецесия за втора поредна година. Водещи компании като „Фолксваген“ са в криза, като се очаква, че рецесията може да продължи, ако САЩ действително наложат мита на ЕС.
Какво казват социологическите проучвания
В изборите на 23 февруари в Германия ще вземат участие общо 29 партии. Според социологическите проучвания 4 от тях със сигурност ще влязат в бъдещия парламент, в който има 630 места.
Данните показват, че Християндемократическият съюз (ХДС) на Фридрих Мерц ще спечели първото място на изборите с около 30% от гласовете.
Второто място е почти сигурно запазено за „Алтернатива за Германия“ (АзГ) с 22%. Очаква се, че Социалдемократическата партия (СДП) на досегашния канцлер Олаф Шолц и Зелените ще заемат трето и четвърто място със съответно 17% и 13%.
Същевременно има няколко партии, които вероятно ще бъдат около 5-процентния праг за влизане в парламента. Сред тях е и либералната Свободна демократическа партия, която беше част от кабинета на Шолц, преди да напусне управляващата коалиция през ноември, което доведе до предсрочни избори. Другите две са Лявата партия и ляво-популисткият Алианс „Сара Вагенкнехт“ (BSW).
Макар тези три партии да са малки, от тяхното влизане в парламента може да зависи как ще се сформира следващото управление на Германия.
Какво предлагат партиите
ХДС иска намаляване на данъците, затягане на условията за получаване на социални помощи, ограничаване на имиграцията и обработване на молбите за убежище в чужбина, подобно на плана на Италия. Освен това ХДС иска по-голяма подкрепа за Украйна, както и по-голяма отговорност за Германия в рамките на НАТО.
АзГ иска Германия да напусне ЕС и да върне германската марка като национална валута. Партията настоява и за по-голям контрол по границите на страната и подкрепя идеята за масовата депортация на имигранти. Освен това АзГ иска Германия да започне да внася руски газ отново въпреки западните санкции, наложени в отговор на непровокираната агресия на Русия в Украйна.
СДП на досегашния премиер Олаф Шолц иска по-висока минимална заплата, данък за супер богатите и запазване на размера на пенсиите. Партията казва, че ще продължи да подкрепя Украйна, но е по-предпазлива в това отношение.
Зелените искат въвеждане на „данък за милиардерите“, който да подпомогне по-бедните домакинства в прехода към зелена икономика. Те също така подкрепят увеличаването на минималната работна заплата и настояват за стимули за ускоряване на преминаването към възобновяема енергия. По отношение на миграцията те подкрепят правото на убежище и спазването на международните задължения на Германия.
Как ще изглежда следващото правителство
В Германия канцлер традиционно става лидерът на най-голямата парламентарно представена партия, ако тя успее да състави правителство. Затова се смята, че най-вероятният следващ канцлер на страната е Фридрих Мерц от ХДС.
Но формирането на кабинет може да се окаже трудно.
ХДС казва, че предпочита да не съставя тристранна коалиция. Същевременно миналата седмица Мерц потвърди, че няма да си сътрудничи с АзГ. Така потенциални съюзници остават Зелените и СДП.
Но ако две от по-малките партии, които са близо до 5-процентния праг, също влязат в парламента, сформирането на двупартийна коалиция може да се окаже трудно. В такъв случай за мнозинство ще са необходими около 46% от гласовете, което значително намалява вероятността за съюз между само две партии, пише Политико.
САЩ и Европа
„Фридрих Мерц се кандидатира, за да вкара Европа в гроба“. Това каза германският канцлер Олаф Шолц по време на дебат в Бундестага във вторник.
Защо? Причините за думите на Шолц са две – плановете на Мерц да отхвърля масово бежанците на границата – ход, който според Шолц ще противоречи на правото на ЕС и ще подкопае европейската солидарност, както и идеята му да остави политиките за климата на заден план.
„Ако ЕС стане мишена на американските мита, както вече се случва със стоманата и алуминия, тогава ние сме по-зависими от европейската солидарност от всяка друга държава. Смятате ли, че тази солидарност ще я има, ако Германия съзнателно наруши европейското право, ако Германия затвори границите си? Това е наивно“, каза Шолц.
В отговор Мерц каза, че Шолц и управляваната от него коалиция са загубили доверието в Брюксел. Ден по-рано той каза и че през тези години икономическите политики на Германия са били „почти изцяло насочени към опазване на климата“ и добави, че това ще се промени.
Що се отнася до европейската дипломация, Мерц обеща да поеме водеща роля в обединяването на континента в отговора му към президента на САЩ Доналд Тръмп.
*Текстът е публикуван в „Свободна Европа“. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
