Гергин Борисов: Борбата с мръсния въздух страда от липса на идеи и комуникация между институциите

Гергин Борисов е един от инициаторите на гражданските инициативи „Спаси метрото“ и „Спаси София“, както и техен администратор.

Завършил е информационни технологии в УниБИТ – София и се занимава с проблемите на градската среда от 2001 г.

Активен защитник на идеята метрото да е не просто форма на градски транспорт, но и инструмент в развитието на града.

Г-н Борисов, за втори пореден ден замърсяването на въздуха в София е над допустимите норми, с колко всъщност и има ли разлика в данните, които предоставят от Столична община?

Тази сутрин във фейсбук профила си г-жа Фандъкова публикува информация, че се очаквали двойни превишения на нормите, но дори и най-елементарен поглед върху паралелните системи за мониторинг на качеството на въздуха показват, че превишаването е около 5-7 даже до 14 пъти, като отделни станции показват и 20-кратно увеличение на замърсяването. Не знаем на какво се дължи тази цифра и откъде е измислена.

От Столична община призоваха да не използваме личните си автомобили, а градския транспорт, освен това днес буферните паркинги са безплатни, самата г-жа Фандъкова каза, че ще се качи на автобуса. Тези мерки достатъчни ли са?

Аз не вярвам, че тя ще се качи на градски транспорт. Принципно такива мерки се правят превантивно, т.е. преди пика на замърсяването, за да може възможно най-много фини прахови частици да се спестят и изобщо да не бъдат изпускани в атмосферата.

По отношение на градския транспорт – ние многократно сме казвали, че когато призоваваш хората да ползват градски транспорт, трябва да го направиш на по-ниски интервали, да го направиш по-бърз и по-независим и, ако трябва, да затвориш  някои улици за автомобилно движение и да оставиш само градски транспорт по тях. Нищо от това не е свършено.

Освен това е интересно как хем призоваваме хората да не използват личните си автомобили, хем им осигуряваме безплатен паркинг. Отново имаме липса на консистенция по отношение на мерките, които са предприети.

Още миналата година отправихме критики към „зеления билет”, който се предполага, че трябва да е за дни със сериозно замърсяване. Недопустимо е да се активира като мярка в процес на замърсяване. Той трябва да бъде превантивна мярка, а не реактивна.

Липсата на превантивни мерки ли е най-голямата грешка на Столична община по отношение на мръсния въздух?

Липсата на превантивни мерки и липсата на консистентна политика за преодоляване на проблема са големият проблем.

Ние вече неведнъж сме коментирали, че най-добрият начин за преодоляване на проблема е да се ограничи отоплението на твърди горива, като това може да стане чрез заместване на печките на дърва и въглища с електроуреди и преориентиране на енергийните помощи към покриване на сметки за електроенергия.

Това зависи и от националното законодателство, но в крайна сметка затова си имаме кмет, който е зам.-председател на управляваща партия.

Замърсяването на въздуха далеч не е проблем само в България – има го и на много други места по света. Какви са мерките, които предприемат властите в останалите европейски държави?

Преди две години ние публикувахме опита на Париж, който при замърсяване от 50 микро грама на куб. метър, т.е. 5-10 пъти по-малко от това, което наблюдаваме в София, ограничава движението за автомобили в центъра на града, намалява допустимата скорост за автомобилно движение на 20 км/ч, тампонира комини. Това означава, че, ако някой се отоплява на твърдо гориво, общината има право да отиде и да тампонира комина.

Там имат много по-изразена, много по-ясна и консистентна кампания за елиминиране на емисионното отопление, т.е. отопление, което е генератор на фини прахови частици.

Защо според Вас такава политика няма у нас?

Има липса на идеи, липса на комуникация между община и министерства и най-вече – очевидно е, че никой от управляващите до сега не е разбрал, че това е проблем. Чухме какво се говореше и по отношение на напълно уникалната данъчна система за автомобилите в България, че хората били бедни и затова не можело да им се вдигат данъците за замърсяващи автомобили.

Предполагам, че логиката е същата – по-добре болни и бедни, отколкото бедни, но поне финансирани, за да не се разболяваме един друг.

Столичният общински съвет одобри проект за изграждането на завод за изгаряне на отпадъци и то не къде да е, а в центъра на София. Това няма ли да влоши още повече качеството на въздуха, който дишаме? Защо се налага такава мярка, при положение, че проблемът със замърсяването не е разрешен?

Вижте, едни 60 млн., колкото ще струва едно такова съоръжение, не са никак пренебрежима сума. Може би трябва да питате тях защо с такова упорство се работеше за това.

Аз се надявам и главният архитект на София да отговори как по-точно този инсинератор ще се впише с едно от трите градски ситита. Както знаете, зад гарата (където ще се изгради заводът, бел. ред.) ще бъде зоната за небостъргачи в София.

Естествено, че заводът ще влоши качеството на въздуха. Най-малкото пътната инфраструктура, по която ще се довозват боклуците, които ще се изгарят, трябва да бъде изцяло ремонтирана. Такава инфраструктура в местност „Военна рампа” почти няма, или ако има, е в изключително лошо състояние и никой нищо не казва за това, че тя трябва да бъде ремонтирана, или че ще бъде ремонтирана.

Така че само от това също можем да очакваме замърсяване, а вече отделно каквото замърсява инсинераторът, това ще е само „бонус” за един град, 2/3 от който се отопляват на твърдо гориво.