Гергана Куцева е културолог, завършила е магистратура по „Културна антропология”. Зад гърба си има над 15-годишен професионален опит в областта на публичните комуникации за неправителствения, културен и бизнес сектори. Публикувала е над 20 статии и изследвания като анализатор към фондация „Медийна демокрация” и докторант по „Култура и комуникации” към Софийския университет, от 4 г. сътрудничи на международен проект за изследване на състоянието на демокрацията по света.Към днешна дата тя е директор „Развитие и комуникации“ на Български фонд за жените.
Тази вечер ще се проведе протест, организиран от 14 неправителствени организации, срещу насилието над жени. Какво Ви ядоса? Какво провокира това недоволство?
Провокира ни насилието над жени, убитите жени, продължаващото насилие, което по никакъв начин не се адресира от политическите партии и институциите. Единственото, което чуваме вече повече от година са едни кухи заявки колко е важен проблема и абсолютно никакви мерки. За съжаление, за втора поредна година ние трябва да поставим същите искания, защото на практика, след миналогодишния протест, единственото, което случи бяха едни законодателни промени, които не смятаме, че действително правят разликата. Това са твърде козметични промени, има нужда от доста по-голямо осъвременяване на законодателството.
Най-важното е, че дори да се променят законите и да има по-сериозни наказания за насилниците, това са мерки, след като вече има проблем. Това няма да върне жертвите на насилието, убитите жени и деца. Ние искаме превенция и акцентът трябва да бъде поставен върху политики на превенция. Това означава да се въведе ненасилствено образование в детските градини и училищата, където да бъде изяснена ролята момченцата и момиченцата. Трябва да научим децата, че това, че жените имат биологичната функция да бъдат майки, не означава, че трябва да бъдат единствените отговорни за отглеждането на децата и домакинството, а техните партньори не са само притурка, която чака да й бъде сервирана салатата, а напротив.
Напоследък зачестиха публичните случаи, при които има смърт. Вие имате ли информация колко са жертвите на домашно насилие у нас? Колко са убитите?
Българският хелзинкски комитет поддържа една неофициална статистика, която се основава на медийни публикации. Така че, ние не можем да бъде сигурни в броя жени, но със сигурност знаем, че до края на септември са били убити поне 20 жени. Предишни години броят им е бил и по-висок, за съжаление.
Въпреки че, правим тази импровизирана статистика, съобщаваме я публично, адресираме я към Народното събрание и държавните институции, но мерки продължават да не се взимат. Това са само случаите на убитите. Стотици хиляди жени търпят насилие поради една или друга причина, ние не научаваме за това.
Най-огромният проблем е, че всъщност няма официална статистика, държавата не води такава статистика, държавата не анализира проблема с насилието, както и какви са причините, така че да може да бъде адресирано и с адекватни политики.
Смятате ли, че ако беше приета Истанбулската конвенция миналата година, можеха да бъдат въведени по-строги наказания за насилниците и жертвите на домашното насилие да бъдат защитени?
Беше огромна загуба и пропуск за цялото българското общество цялата истерия около Истанбулската конвенция и фактът, че тя не беше ратифицирана. Тя беше демонизирана и от един цялостен пакет от мерки, вече създаден и тестван, който можеше да бъде въведен като най-висок стандарт за грижа и превенция на насилието, държавата тотално абдикира от тази възможност.
Въпреки всичко за нас битката не е загубена. Със или без ратификацията тези мерки стоят. Много добре знаем какво трябва да се направи. Единственото, което очакваме, е не политическа воля, а политическа почтеност да застанат най-сетне на страната на жертвите и да направят нещо. За мен на съвестта на политиците лежат всички убити жени през последните две години.
Кои политици имате предвид?
Вие знаете кой застана срещу Конвенцията. Нито една политическа партия не подкрепи открито ратификацията на конвенцията. Не виждам смисъл да изброявам конкретни имена.
Какви други мерки срещу домашното насилие предлага вашата организация?
По-голяма гласност на проблема. Това, което правим са усилия на НПО-та да създаваме информационни кампании, да намираме ресурси, сами финансираме по всякакви механизми тези неща, за да достигаме до по-широк кръг от хора. Държавата би следвало да организира широки и мащабни кампании, с които да стигнем до отдалечени места и до жени, които дори не подозират, че са жертви на насилие.
