Управляващото мнозинство направи нов, този път – успешен, опит да прекрои изборните правила. Това отново стана по спорен и изненадващ начин, както беше направен опит за вкарване на скенери в процеса по гласуване. В сряда, 28 януари, бе свикано извънредно заседание на парламентарната комисия по правни въпроси, което върна на дневен ред Изборния кодекс – въпреки двудневния парламентарен блокаж и публичните уверения, че промени повече няма да се обсъждат.
Ходът идва след 13-часовия маратон по предишния общ законопроект за ИК, който предизвика остри критики от опозицията, експертите и част от институциите. Именно заради тези реакции управляващите временно отстъпиха и „замразиха“ темата. Само че днес тя се появи отново – този път фокусирана върху ограничаване на броя на изборните секции в чужбина.
Ограничения за вота извън ЕС
По предложение на „Възраждане“ правната комисия прие на първо четене текст, според който в държави извън Европейския съюз ще могат да се разкриват до 20 секции, извън тези в дипломатическите и консулските представителства.
Проектът бе подкрепен не само от вносителите, но и от ГЕРБ-СДС, „Има такъв народ“ и БСП-Обединена левица. Против гласуваха ПП-ДБ, „Алианс за права и свободи“ (АПС) и „ДПС – Ново начало“, а представителят на МЕЧ се въздържа.
Така се повтори сценарий, видян и по-рано този месец – същият текст вече бе приет в рамките на „замразения“ законопроект за ИК, който обаче така и не стигна до пленарната зала заради липса на кворум.
Сега предложението се връща под формата на самостоятелен проект и с ясно прегрупиране на парламентарните сили.
Кои избиратели са най-засегнати
Практически ограничението ще удари най-силно българските общности в Турция, Великобритания и САЩ. На последните парламентарни избори в Турция бяха разкрити 168 секции, във Великобритания – 112, а в САЩ – 53.
При новите правила този брой ще бъде драстично свит, което означава по-дълги опашки, по-труден достъп до урните и реална демотивация за участие във вота.
Именно това породи обвинения от опозицията, че с промяната не се бори контролираният вот, а се ограничават правата на десетки хиляди български граждани зад граница.
„Как се ограничава контролиран вот, като се ограничава броят на гласоподавателите?“, попитаха риторично от АПС.
От ПП-ДБ напомниха, че според Конституцията всички български граждани имат равни избирателни права, независимо къде се намират.
Политическият ефект: кои партии губят и кои печелят
Орязването на секциите в чужбина извън ЕС има и ясен политически ефект.
Традиционно най-силен вот от Турция получава формацията около ДПС. На последните избори Алиансът за права и свободи (ДПС-Доган) спечели близо 30 000 гласа от Турция, докато „ДПС – Ново начало“ взе около 13 000. Това прави показателно мълчанието на формацията на Делян Пеевски по темата и формалното ѝ гласуване „против“, без активна защита на избирателите в южната ни съседка.
В същото време ограничаването на секциите засяга и партии като ПП-ДБ, които имат силна подкрепа сред българите във Великобритания, САЩ и Канада.
Именно там вотът е по-слабо контролиран, а активността – по-скоро резултат от лична мотивация. Намаляването на секциите неминуемо ще се отрази негативно на избирателната активност в тези общности.
Машинният протокол – отхвърлен с един глас
На същото заседание комисията разгледа и проект на ПП-ДБ за възстановяване на машинния протокол – т.е. машините отново да отчитат и сумират резултата, а не да служат само като „принтери“.
Предложението бе отхвърлено с минимална разлика – шест гласа „за“ и осем „против“, като решаващи се оказаха въздържалите се представители на БСП и МЕЧ.
От ПП-ДБ подчертаха, че връщането на машинния протокол би намалило броя на невалидните бюлетини и би улеснило работата на секционните комисии.
В момента резултатът от машините не се взима предвид, а разписките се броят ръчно заедно с хартиените бюлетини – практика, която според критиците създава предпоставки за грешки и манипулации.
„Задният вход“ към изборните правила
Извънредното заседание започна със скандал около начина, по който е свикано. Формално бе обявено, че има искане от една трета от членовете на комисията, но впоследствие се оказа, че подписи са положили едва петима.
В крайна сметка председателката на комисията Анна Александрова (ГЕРБ) използва правомощията си, за да я свика лично.
Опозицията вижда в случващото се опит за прокарване на ключови изборни промени „през задния вход“ – без широк обществен дебат и в навечерието на предсрочни избори. Критиците предупреждават, че подобни действия подкопават доверието в изборния процес и рискуват да задълбочат и без това ниската избирателна активност.
Едно е ясно: въпреки уверенията, че темата е затворена, битката за правилата на вота тепърва се разгаря – а цената може да бъде платена от българите зад граница и от доверието в самия изборен процес.
