В светлината на нарастващите глобални предизвикателства, Кристалина Георгиева, директорът на Международния валутен фонд (МВФ), акцентира в интервю за БТА на значението на България да се присъедини към еврозоната, след неотдавнашните Пролетни срещи на Световната банка и МВФ във Вашингтон.
Тя изрази мнение, че страната ни следва да изпълни необходимите условия за членство, за да увеличи своята конкурентоспособност.
Георгиева подчерта, че е наложително да се извършат реформи в пенсионната и данъчната система за осигуряване на дългосрочна устойчивост.
По време на срещите, тя наблегна на ползите от откритото сътрудничество между членовете на организацията относно състоянието и бъдещото развитие на глобалната икономика, което помага за по-добро разбиране на световните тенденции.
Следва целият текст на интервюто:
Г-жо Георгиева, какви са вашите впечатления след завършване на пролетните ни срещи?
– Тези срещи предоставят важна възможност за страните членки да разработят обща представа за текущото състояние и тенденциите на световната икономика. В контекста на нарастваща несигурност, тези разговори са по-значими от всякога.
Началната тема на срещите бе слаба, но завърши с по-оптимистичен тон.
В основната, резултатите от срещите обхващат три основни направления.
Първо, много представители посочиха, че икономическият растеж е затруднен и е наложително да се предприемат бързи мерки за устойчивост в страните. Съществува широкоразпространено съгласие, че е необходимо да се осъществят реформи, а не да се отлага решаването на основните въпроси.
Изразих на министрите необходимостта от „подреждане на дома“, концепция, която те приеха сериозно.
Също така виждаме положителни промени в Европейския съюз, например реформата на дълговата спирачка в Германия.
Второ, подчерта се важността на открития диалог относно търговските политики и правила, за да се предотврати хаоса с глобалната икономика.
Този подход ще засили мира и стабилността по света.
Трето, основната диагноза на глобалната икономика е ясно формулирана. Наблюдаваме спад в растежа, който засегна 85% от световния БВП. Новите търговски мита на САЩ добавят допълнителни предизвикателства към икономическата среда.
Относно увеличените разходи за отбрана в Европа, как смятате, че те трябва да бъдат разпределени?
– Приветстваме ангажиментите на Германия, които ще помогнат за намаляване на фискалния натиск в Европа.
Въздействието зависи от начини на разходите. Инвестиции, насочени към местното производство и научни изследвания, ще дадат положителен здравословен резултат в краткосрочен и дългосрочен план.
Важно е обаче разходите да се оптимизират и да не отиват за внос.
Европа също трябва да премахне пречките пред свободното движение на труд, капитал и стоки.
Все още около 300 млрд. евро от европейските граждани са инвестирани в САЩ вместо в Европа, поради слабата свързаност на капиталовите пазари.
Предвидимостта и благоприятните условия за търговия ще улеснят развитието на съюза.
Как виждате България по пътя си към еврозоната?
– България е в важен момент и трябва да направи всичко възможно, за да изпълни критериите за членство.
Конкурентоспособността в страната е от основно значение, особено по отношение на ползите от участието в еврозоната за намаляване на разходите и повишаване на инвестиционната привлекателност.
Смятате ли, че е необходимо да се преразгледа данъчната система поради предстоящите пенсионни реформи?
– Укрепването на пенсионната система става все по-належащо и за целта трябва да се вземат необходимите мерки, като увеличение на възрастта за пенсиониране.
Системата трябва да се преразглежда периодично, за да се укрепи потенциалът на страната, включително и темата за плоския данък.
Решението ще зависи от детайлното анализиране на ползите и рисковете свързани с подобно предложение.
