ЦДА, ф. 77К, оп. 5, а.е. 207, л. 22
На 6 ноември 1890 г. в София се ражда голямата българска художничка Бистра Винарова, творец от художествения авангард между двете световни войни. Бистра Винарова расте в столицата на България, която в края на XIX и началото на XX век с бързи стъпки се модернизира – австрийски, чешки, немски, а по-късно и български архитекти, инженери и художници извайват облика ѝ на европейски град. Преустроен и модернизиран е Княжеският дворец, открива се част от сградата на Народното събрание, започва строителството на Софийския университет, построени са Лъвов и Орлов мост, изгражда се и най-големия софийски парк – Пипиниерата (по-късно Борисовата градина). От 1900 г. София светва, тръгват и трамваите. Европейската динамиката се предава и на българската столица.
Периодът от 1916 до 1923 г. е най-значим в творчеството на Бистра Винарова. Това е време на обучение, трупане на опит, създаване на контакти и смели изяви.
След пет години обучение в Дрезден, през 1916 г. под влияние на Конрад Феликсмюлер Бистра Винарова заминава за Мюнхен. Тя продължава художественото си обучение в Мюнхен в период, когато градът е важен европейски център за модерното изкуство – притегателно място за художници от цяла Европа, особено от Балканите, заради либералната академична атмосфера и близостта му до новите художествени течения – експресионизъм, сецесион, постимпресионизъм.
Този период е белязан от активна изложбена дейност, силно влияние на виенския сецесион и парижкия модернизъм, но и от специфичната баварска академична школа, която държи на техническата прецизност. За българските художници, включително Винарова, Мюнхен предлага както високо ниво на професионална подготовка, така и възможност за контакти с международната артистична мрежа.
Винарова се записва в едно от първите училища за модерно изкуство в Германия – учи при Ханс Хофман (Hans Hofmann, 1880–1966), който по това време ръководи собствена школа. Проф. Хофман е признат международен авторитет. Представител е на фовизма и немския авангард от началото на ХХ век. След 1932 г. развива дейността си в Европа и Америка, където става „катализатор“ на абстрактния експресионизъм. Той пренася постиженията на класическия модернизъм в Америка и възпитава в този дух поколения художници в Ню Йорк.
В школата на проф. Хофман учат млади художници от цяла Европа и дори от Китай. Вероятно Б. Винарова е единствената българка сред тях.
Едно писмо до Винарова от член на мюнхенския кръг на Ханс Хофман и друго – от самия него – свидетелстват за личната и професионална връзка на художничката с този артистичен свят. Първото писмо е от неидентифициран неин колега (или колежка, подписът е трудно четим) или преподавател, който споменава конкретни нейни творби – „Акт на права фигура“ и „Негърът“ – все още окачени в училището и предизвикващи възхищение. В него има топло настояване тя да се върне в Мюнхен и да продължи работата си там.
Второто писмо, написано на гърба на същия лист, е лично от Ханс Хофман. Макар кратко, то е показателно за уважението му – той изразява надежда да я види отново в Мюнхен, съчувствие за трудностите в работата ѝ и уверение, че оставените от нея творби се пазят грижливо в школата. Тонът е едновременно приятелски и наставнически, типичен за отношението му към неговите ученици.
През този период Винарова се сближава с художниците Жорж Папазов и Мара Учкунова-Аубьок, които също пребивават в Мюнхен.
Още докато е в училището на проф. Ханс Хофман в Мюнхен Б. Винарова участва в колективна изложба, открита през 1917 г. наред с други представители на немския екпресионизъм – Конрад Феликсмюлер, Ото Дикс, Оскар Кокошка – художници екпресионисти.
Бистра Винарова се завръща за кратко в България през 1918 – 1919 г., преживявайки тежките години в края и след Първата световна война.
През 1920 г. Б. Винарова заминава отново за Германия, а през 1921 г. живее и твори известно време в Берн, Швейцария, пътува в Европа.
Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация „Пигмалион“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Национален фонд „Култура“.
Повече за проекта за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – четете тук.
