В спорта, както и в брака, рутината убива, каза при представянето на биографичната си книга „Високо“ в Търговище волейболистът Владимир Николов. Домакин на срещата бе Регионалната библиотека (РБ) „Петър Стъпов“. В залата на отдел „Читалня за възрастни“ се бяха събрали почитатели на волейбола, на спорта и на писаното слово.
Библиотекарят Йорданка Вичева запозна присъстващите с акценти от биографията на легендарния волейболист. Тя представи и кратка информация за книгата, дала повод за срещата. Тя обясни, че творбата е написана в съавторство с журналистката Виолета Цветкова, а събитието в Търговище е част от националната обиколка за представянето на „Високо“.
Вичева поведе и разговора с волейболиста. Той предложи всеки да зададе интересуващите го въпроси. За силата на любовта към топката го попита директорът на библиотеката Росица Куцарова. „Спортът изгражда, но за мен винаги е бил работа“, отговори той. И каза, че всеки трябва да се отнася с отговорност към своите задължения.
По думите му 21 години е бил професионален. През това време е изиграл над 800 мача с клубни отбори и още около 400 мача с националния екип на България.
„Чувството преди мач никога не е еднакво. Много зависи с какъв отбор играеш и срещу какъв отбор играеш. През годините имах късмет и шанс да играя за доста силни отбори, с които побеждавахме средностатистически в осем от десет мача. И това беше добре“, каза в отговор на въпрос на БТА Владимир Николов. И допълни, че най-тежки в живота му са били срещи срещу по-слаби отбори.
Някак си се получава лесно и непринудено, когато имаш силен мач, дават те по телевизията и залата е пълна. Като тук не става дума за мотивация, каза той и заяви, че никога не се е чувствал демотивиран при игра. „При силен мач ти излизаш от рутината. Защото в спорта, както и в брака, рутината убива“, категоричен бе той.
Най-добре подготвен емоционално се е чувствал в тежки мачове, в плейофи и финали. „Тогава искрата в теб гори и ти даваш максимума от себе си“, каза Николов. Противоположно е чувството, по думите му, когато играеш срещу по-слаб отбор, тогава в теб няма нищо, искрата не гори и ти трябва да си намериш външен източник да запали тази искра.
Владимир Николов каза още, че мачът, който няма да забрави, е с националния отбор през 2007 г. в среща за третото място на Световната купа срещу Русия – мач, определящ и класирането на страната ни за Олимпийски игри. „Беше изключително тежък мач, срещу силен отбор и мач, който ни изпрати на Олимпиада. А участието на Олимпиада е сбъдната мечта за всеки един спортист. За съжаление в моята кариера не стигнахме до олимпийски медал“, поясни той.
Пред публиката Владимир Николов разказа моменти от детските си години, говори за трудностите в началото на професионалния си път в любимия „Левски“, както и за проблемите, с които е трябвало да се сблъска като млад играч в националния отбор. Отговори и на много въпроси на хора от залата за спортното си минало, за настоящата си работа като президент на волейболния „Левски“ и за бъдещето на българския волейбол въобще.
