От 8 август 2025 г. в сила влезе Европейският акт за свободата на медиите (EMFA) – първият по рода си регламент в ЕС, който има за цел да защити журналистите от подслушване, шпионски софтуер и други форми на вмешателство, като същевременно укрепва независимостта и плурализма на медиите в Европа.
Текстовете включват забрана на нерегламентирано подслушване на журналисти и използване на зловреден софтуер срещу тях, с изключения само при изключително строги условия за национална сигурност и пълна прозрачност към засегнатите.
Законът също така дава право на журналистите да търсят съдебна защита при нарушения на техните права.
Предвидено е и осигуряване на устойчиво и предсказуемо финансиране на обществените медии, с гаранции за редакционна независимост и прозрачност при разпределението на държавна реклама.
По-строги стават правилата за сваляне на съдържание от големи онлайн платформи, като Facebook, X, YouTube и др. и се въвеждат изисквания за прозрачност относно собствеността върху медиите.
Държавите членки на ЕС вече ще са задължени да анализират концентрацията на медийната собственост с цел противодействие на политическо и икономическо влияние.
Акцентът е поставен върху превенцията на злоупотреби като скрито подслушване, което през последните години стана широко разпространено чрез инструменти като Pegasus и Predator, използвани за следене на журналисти и техните източници.
Законът се прилага пряко във всички държави членки на ЕС, които трябва да осигурят неговото изпълнение до 8 август 2025 г., като за някои специфични правила периодът за адаптация е по-дълъг. Пълното и добро прилагане на акта зависи силно от политическата воля както на Европейската комисия, така и на националните правителства.
Въпреки че актът е важна стъпка към гарантиране на свободата на медиите като гръбнак на демокрацията, редица страни членки още изпитват затруднения да го приложат ефективно.
Например в Унгария, Италия, Словакия и Малта се отчита усилен политически контрол и натиск върху медиите, което поставя под въпрос реализирането на целите на закона.
От Европейския парламент и комисари изразяват надежда, че този закон ще осигури по-безопасна, прозрачна и надеждна медийна среда, която гарантира, че новините се базират на факти, а не на политически или бизнес интереси, но предупреждават, че предстоящата фаза на изпълнение и мониторинг е решаваща.
Актът е част от по-широкия отговор на ЕС срещу нарастващите заплахи за свободата на словото и медийната независимост, които включват не само технически и правни мерки, но и икономически, като осигуряване на финансова и институционална стабилност на медиите.
„Това е голямо постижение, но има смисъл само ако се придържаме към него. С тревога наблюдавам упадъка на свободата на пресата в различни части на Европа“, коментира Нела Рил, председателка на парламентарната комисия по култура и образование.
EMFA беше приет през февруари 2024 г., като част от усилията на ЕС да противодейства на политическа и икономическа намеса в медиите, особено в страни с ерозиращи демократични стандарти.
През последната година натискът върху журналистите „се е засилил“ в Унгария, където националният регулатор и обществените медии все още са до голяма степен под контрола на държавата, според последния доклад за върховенството на закона на Комисията. Премиерът на Словакия Роберт Фицо, който нарече репортерите „кръвожадни копелета“, също „умишлено създава враждебна среда за независимата журналистика“, според Репортери без граници (RSF).
Франция, която настояваше за изключение от забраната за шпиониране на журналисти в името на националната сигурност, се сблъска с продължителна и сложна реформа, свързана с прилагането на новите правила на ЕС за медийната свобода. Междувременно Германия, чиито провинции се противопоставиха на закона на ЕС от самото начало поради накърняване на регионалните правомощия, сега преминава през сложен процес на актуализиране на законодателството.
През юли тази година Европейската комисия констатира изоставане на България в ключови аспекти, свързани със свободата на медиите и прозрачността в медийната среда, въпреки декларирания ангажимент за реформи е тази сфера.
Според Брюксел, политическото и икономическо влияние върху медиите в страната продължава да бъде сериозен проблем. Назначаването на нов генерален директор на Българската национална телевизия се бави, а усилията за засилване на независимостта на обществените медии се оказват блокирани от липсата на политическа воля.
