Според изследването, направено в рамките на проекта „Застъпничество за прилагане на международните стандарти за справяне с насилието на основата на пола и домашното насилие в българското законодателство“, в България най-често жертвите на домашно насилие са жени. Докладът беше представен по време на кръгла маса от Геновева Тишева, председател на Алианса за защита от насилие, основано на пола, Радослав Стоянов, съпредседател на Българския хелзинкски комитет, и Красимир Кънев, директор на програмата „Мониторинг и изследвания“ в БХК.
Проектът е реализиран в партньорство между Българския хелзинкски комитет (БХК) и Алианса за защита от насилие, основано на пола (АЗНОП) в периода 2025-2026 г. и е поддържан от Българския фонд за жените.
Според основните изводи от анализа, правният механизъм за защита от насилие срещу жени и домашно насилие е драстично недостатъчен. Гражданскоправната защита не може да се приложи в ситуации на домашно насилие между лица от същия пол, дори и ако те са живели дълги години заедно. Тя не важи и за хора, които нямат семейна или интимна връзка, но делят едно и също жилище.
Наказателноправната защита не обхваща случаи на дискриминационно насилие, насочено срещу жени, според анализа. Често в гражданските производства се търси защита от физическо и психическо насилие, което включва контрол и принуда, като прилагане на ограничения на личния живот, свободата и правата.
Съдебните органи издават заповеди за незабавна защита в установените срокове, но не винаги адекватно разпознават различните форми на насилие. Често вербалното, което е част от психичната агресия, както и икономическото насилие, остават извън обсега на вниманието, както се отбелязва в анализа.
Трябва да се подчертае, че децата в България също често стават свидетели на множество форми на домашно насилие, включително физическо и психическо/вербално насилие, най-вече извършвани от бащите спрямо майките им.
Анализът съдържа 22 препоръки, отбеляза Радослав Стоянов от Българския хелзинкски комитет. Те включват ясно признание от страна на държавата, че различните форми на домашно насилие, както е видно от административната статистика и съдебната практика, представляват насилие срещу жени. Необходими са конкретни стъпки за адекватна защита, включително предоставяне на право на МВР да предприема защитни мерки, като незабавно отстраняване на насилника от дома при проявление на насилие; веднага изземане на оръжието на нарушителя в случаи на домашно насилие; и въвеждане на тежки наказания за сексуално и полово основано насилие.
Красимир Кънев подчерта, че наказателноправната защита срещу насилие на основата на пола е основният вид защита, а гражданската защита е водеща, тъй като е предназначена да прекрати връзките между насилника и жертвата, което е предпоставка за осигуряване на наказателна защита.
Изследването е проведено между март и юни 2025 г. чрез деск рисърч и анализ на информация от актове, издадени по ЗЗДН от районни съдилища за период от 2024 до април 2025 г. То отразява приложението на законодателството след значителни изменения от август 2023 г., които влязоха в сила от началото на 2024 г., като над 250 решения на районни съдилища бяха анализирани. Резултатите и изводите се отнасят до първоинстанционни решения и заповеди по ЗЗДН и тенденции в началния етап на необходимата защита на жертвите на домашно насилие.
