В случая с отравянето на бившия руски двоен агент Сергей Скрипал и неговата дъщеря беше направена още една крачка: експертите от Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО) потвърдиха заключенията на Великобритания относно произхода на токсичната субстанция.
Британски специалисти бяха установили, че става дума за нервно-паралитичното вещество Новичок, произвеждано в бившия Съветски съюз. Въз основа на тези изводи британското правителство обвини Москва за атентата, а западните партньори на Лондон го подкрепиха напълно. В отговор те изгониха десетки руски дипломати от своите страни, а Русия отвърна със същото. Критици на реакцията на Запада, включително от самия Запад, настояваха да бъдат представени убедителни доказателства за твърдението, че Москва стои зад покушението срещу Скрипал. Уверенията от типа „най-вероятно е така“ не им бяха достатъчни.
В частта от доклада на ОЗХО, която беше оповестена сега, не се казва нищо за извършителите, нито за тези, които носят отговорността за нападението. Експертите обаче заключават, че за отравянето е използвано вещество с „много висока чистота“. А това говори за държавно-военно участие в атаката: Новичок е бойно-отровно вещество, разработено от съветските военни по времето на СССР.
Възниква въпросът дали Русия наистина е декларирала пред ОЗХО всички свои бойни отровни вещества, както твърди Москва? Изводите на експертите потвърждават позицията на правителството на Тереза Мей, за което няма никакви съмнения каква и чия е отровата. От Москва чухме и немалко шеги относно причините за здравословните проблеми на баща и дъщеря Скрипал. Но те категорично не са се натровили с развалена риба. Тук става въпрос за безпрецедентно нападение срещу тях. С Новичок.
Руското ръководство, подкрепяно от своите клакьори, ще продължи да отрича, че има нещо общо със случая и ще настоява, че е жертва на британско-американски заговор. Но поне на Запад вече никой не може да се държи така, сякаш няма доказателства. Кръгът се затваря.
Западът няма никакъв интерес от влошаване на отношенията с Русия. Но в случая и пожелателното мислене не помага. Докладът на ОЗХО не е съдебна присъда. Но сега той най-малкото трябва да бъде взет под внимание от всички, които се съмняват в британските заключения. За всичко останало дебатът и предположенията могат да продължат – например за възможните руски мотиви или предполагаемите битки за надмощие.
––––––––––
Коментар на Клаус-Дитер Франкенбергер във Frankfurter Allgemeine Zeitung
