Покрай искането на президента Румен Радев за провеждане на референдум за това готова ли е България да приеме еврото от следващата година и с организираните от проруската партия „Възраждане“ протести през последните дни, се разпространяват много неверни твърдения и митове.
Едно от тези твърдения, за които внушения прави и президентът Румен Радев, е че цените ще скочат. Държавният глава дори упрекна регулаторните органи, че доста късно са проявили активност, за да попречат на подобен процес.
Какво обаче показват фактите?
Опитът на последно присъединилите се към еврозоната държави показва, че непосредственият ефект от приемането на еврото върху ценовите равнища е в порядъка на до 0,3 % и е еднократен за новите държави в еврозоната.
Това става ясно от справката на специализирания сайт evroto.bg, който цели да информира обществеността за въвеждането на еврото като разплащателна валута у нас.
Пример за това е и приемането на еврото в Хърватия. През ноември 2022 г., малко преди въвеждането на еврото, в Хърватия беше отбелязан инфлационен пик от 13 %, след който инфлацията започна трайно да намалява.
Тази тенденция не се промени с влизането на страната в еврозоната на 1 януари 2023 г. Преминаването от куна към евро имаше слабо въздействие върху потребителските цени, като ефектът му се изчислява от Евростат съвместно с Хърватската централна банка в покачване до 0,2 %.
Ефектът от преминаването към еврото в общия размер на инфлацията в Словения е 0,3, в Словакия – 0,3, в Естония – 0,3, в Латвия – 0,2, а в Литва – 0,11 процентни пункта.
Ще обеднее ли българинът?
Присъединяването към еврозоната е предпоставка за по-бързо доближаване до средните европейски доходи. Ако бъдат взети за сравнение балтийските държави, може да се види ясно процесът на реална конвергенция в доходите в годините след приемането им в еврозоната.
През 2022 г. равнищата на доход на глава от населението в Литва са 89%, в Естония – 85% и 72% в Латвия (от ЕС 27 = 100). Още по-показателен е примерът със средната работна заплата. При Литва, Латвия и Естония средната работна заплата расте, респективно със 108%, 67% и 85% в периода от въвеждането на еврото във всяка от тези страни до 2021 г.
Следователно доходите на населението нарастват с по-бързи темпове след присъединяването към еврозоната.
Страната ще задлъжнее, а хазната – ограбена
Друго невярно твърдение относно влизането на страната в еврозоната е това, че хазната ще бъде опразнена и че българите ще трябва да платят задълженията на европейците.
Присъединяването към еврозоната не означава, че България ще поеме или изплаща дълговете на други държави членки. Всяка страна отговаря за собствените си публични финанси и дългове. Европейските договори ясно забраняват поемането на дългове на други страни членки (клаузата за забрана на спасяването, т.нар. „no bailout clause“).
България ще продължи да управлява собствения си държавен дълг. Към 2024 г. българският държавен дълг е
един от най-ниските в ЕС – 24,1% от БВП, далеч под референтната стойност от 60%
Влизането в еврозоната няма да доведе автоматично до увеличаване на дълга или до „потъване в дългове“. Анализите показват, че за страна с валутен борд и нисък публичен дълг като България ефектите върху лихвените проценти и риска от кредитен бум са ограничени.
България вече е под строгия надзор на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Единния надзорен механизъм, което гарантира допълнителна стабилност на банковата система и публичните финанси.
Присъединяването към еврозоната ще донесе и ползи, като по-лесно управление на ликвидността, намалени транзакционни разходи и участие във вземането на решения за паричната политика на ЕС
Провеждането на фискална политика в страната се основава на фискални правила, процедури и параметри за фискалното управление, заложени в Закона за публичните финанси, Закона за държавния дълг, Закона за Фискалния съвет и автоматичните корективни механизми.
Те имат за цел създаването на фискална рамка за бюджетното управление, която да гарантира провеждането на благоразумна, предвидима и устойчива политика в средносрочен и дългосрочен план.
Освен на национално, на европейско ниво също действат различни регулаторни мерки, които служат за „превенция“ на възможността за разхлабване на фискалната политика.
Така например след глобалната финансова криза от 2008 – 2010 г. Пактът за стабилност и растеж, който представлява рамката за фискално управление на ЕС,
беше сериозно ревизиран и засилен.
Той съдържа разпоредби срещу прекомерни бюджетни дефицити и неустойчива фискална политика, като след влизането в еврозоната страната ни ще бъде подложена и на по-стриктен мониторинг и контрол, спрямо държавите от ЕС извън еврозоната, най-вече по отношение на проектобюджета си.
По-конкретно, за да се осигури по-тясно наблюдение и координация на икономическата и фискалната политика между държавите от еврозоната, до 15 октомври всяка година държавите от еврозоната трябва да предоставят на Европейската комисия проекти на националните си бюджети.
В случай на отклонение на представените проектобюджети от фискалните правила, държавите следва да ги ревизират.
През пролетта на 2024 г. бяха приети промени в Пакта за стабилност и растеж, които изискват от държавите да разработват фискално-структурни планове, с които да гарантират поддържането на дефицита и дълга към БВП в референтните им граници или намаляването им по постепенен, реалистичен, устойчив и благоприятен за растежа начин.
България ще се прости с националния си суверенитет?
Едно от най-често разпространяваните твърдения, най-вече сред симпатизантите на „Възраждане“, е че с приемането на еврото страната ще се раздели със суверенитета си. Не е ясно откъде точно идва връзката „суверенитет-лев“, но е ясно със сигурност, че освен в периода след комунистическия преврат от 1944 година в рамките на две години българската валута не е била обвързана с нито една чужда валута.
През всички останали периоди – преди 9 септември, и след това, българският лев винаги е бил в условията на „зависимост“ от чужда валута, включително и от руската рубла.
Твърдението на „Възраждане“ за загуба на суверенитет след приемане на еврото, противоречи с обявеното от тях намерение, след разговори с републикански сенатори в САЩ, българският лев да бъде вързан за американския долар.
С приемане на България в еврозоната, националният суверенитет не само, че няма да бъде намален, но дори напротив – с гласа на България в ЕЦБ, държавата ще участва във вземането на решенията, които засягат паричната ѝ единица.
