Откакто изобретеният преди десетилетие-десетилетие и половина нов „консерватизъм“ спечели най-решаващата си победа на президентските избори в САЩ, спекулациите с „възраждането“ на (или „завръщането“ към) „християнските ценности“ започнаха да стават все по-гръмогласни. Работата обаче е в това, че
политическото поведение на тръмпистките „консерватори“ е толкова отблъскващо,
че ако то действително – както твърдят – се ръководи именно от „християнски ценности“, то много и много хора днес направо биха могли да намразят християнството.
Слава Богу обаче „вярата“ на новите „консерватори“ няма нищо общо с автентичното, с истинското християнство. И това – ще се осмеля да кажа – е напълно очевидно.
Доколкото обаче в днешния действително дълбоко секуларизиран свят все по-малко хора имат ясна представа какво собствено изповядват и утвърждават християните, те наистина могат да се заблудят от приказките и действията на „консерваторите“.
Ето защо тук ще дам само няколко примера, за да покажа колко всъщност далеч именно от онова, което ни е научил Иисус Христос са днешните (уж) Негови следовници отсам и отвъд океана.
Припомнете си например, че американският президент Доналд Тръмп и в първия и особено днес, във втория си мандат, има за своя основна кауза да експулсира от САЩ огромни маси от т.нар. „нелегални мигранти“, главно от бедните и диктаторски управлявани латиноамерикански страни, а наскоро – макар и не съвсем официално – се закани, че ще изгони от „великата“ си държава и украинските бежанци.
Тръмп от два месеца насам не престава да закрива също социални организации и глобални благотворителни институции. И твърди, че се ръководи от християнски ценности.
Какво казва Христос за подобни действия?
Писал съм го и друг път, ще го припомня и тук. Когато говори на учениците Си (т. е. на християните) за Страшния съд, Той им казва следното: А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си, и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози; и ще постави овците от дясната Си страна, а козите – от лявата. Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна; дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте.
Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме? Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме? Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме?
А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили. Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели; защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте; странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте.
Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме? Тогава ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили. И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците – в живот вечен. (Мат. 25: 31-46)
Е, питам: от християнските ценности ли се ръководи една политика, която вместо да нахрани и напои „гладните и жадните“, да „облече голите“, да прибере – подчертавам това – „странниците“ (които най-вече са гладни, жадни, болни и т.н.) ги прогонва от държавата си? Както чета, Христос направо казва, че практикуващите подобни „консервативни политики“ най-накрая ще бъдат поставени „от лявата Му страна“ и ще
отидат в… „огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели“.
По-нататък: в една Своя притча, на която трябва да обърне особено внимание „консервативното“ милиардерско обкръжение на Тръмп, Христос казва:
…на един богат човек нивата се бе много обродила; и той размишляваше в себе си и казваше: какво да направя? няма де да събера плодовете си. И рече: това ще сторя: ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си, и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се. Но Бог му рече: безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане? Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога.“ (Лук. 12:16-21)
Да, съгласен съм, че просперитетът на една страна е важен, но дълбоко се съмнявам, че Илон Мъск, Джеф Безос и Питър Тийл държат стотиците си милиарди, за да правят „Америка велика“, а още по-малко съм склонен да повярвам – чувайки, че според Мъск емпатията въобще била нещо вредно и патологично – че тия люде непрестанно разширяват „житниците си“, защото „богатеят в Бога“. За такива Христос казва просто, че те –
най-неочаквано за себе си… ще изгубят душата си.
Още по-нататък – наскоро видяхме един от най-приближените на Тръмп, Марко Рубио, представящ се за благочестив католик да се появява по телевизията (т.е. демонстративно и публично) с нарисуван пепелен кръст на челото си.
Знам, че начертаването на такъв кръст е обичай в Католическата църква, извършван в първата седмица на Великия пост, на т.нар. Пепеляна сряда. Но съм почти сигурен също, че както и в Православната църква, в началото на този пост и католиците слушат следните думи на Христос от Евангелието: „И кога се молиш, не бъди като лицемерците, които обичат да се спират по синагоги и по кръстопътища да се молят, за да се покажат пред човеците. Истина ви казвам, те вече получават своята награда. А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.“ (Мат. 6:5-6)
Сиреч не по телевизията и електронните „кръстопътища“, а в „скришната стая“ е мястото на християнското благочестие. Поне така ни учи основоположника на „християнската традиция“.
И още по-нататък: новите „консерватори“ (и тръмпистите и другите) са особено ревностни защитници на „семейните ценности“ и на брака като „основна християнска добродетел“.
Само че християнският брак изобщо не се свежда до – както се получава у тия „консерватори“ – хетеросексуалността и раждането на много деца, т.е. до нещо като „биоферма“, която „ще разреши проблема с (обърнете внимание) намаляващото бяло население“ и заплахата от „поглъщането ни от инородни и инорасови маси“.
Християнският брак се състои в „прилепването“ на мъжа и жената един към друг и в ставането им „една плът“, т.е. в тяхното лично взаимоотдаване, в тяхното клетвено вричане един на друг, т.е. в тяхната вярност и любов.
А няма как да се скрие, че по някаква ирония по-голямата част от днешните „консерватори“ са или второ- и третобрачни, или „инсели“ (терминът означава буквално неволно целибатни, т.е. хора, неспособни да си намерят партньор), или са достатъчно публично известни със своите „забежки“ и разнообразни „подвизи“ с елитни проститутки.
Най-знаменит тук отново е Илон Мъск, който има (май вече) 14 деца от… 8 жени. Не искам да навлизам в клюки, но и повечето наши родни „консерватори“ и ревнители на „семейните ценности“ са от изредените по-горе типове и ако някой ден ме предизвикат, ще разкажа доста техни истории, за които съм добре осведомен.
В заключение: на всички онези, които, възмутени от безчовечните действия и приказки на новите „консерватори“, представяни ни като „ревност към християнските ценности“, са склонни да намразят и самото християнство, ще кажа, че ако си направят труда да прочетат Евангелието, ще видят, че в него Христос почти не се среща и не разговаря с „първенците от този свят“, но със… слепци, с прокажени, с прегърбени – т.е. с онези „бедни“, на които най-сетне трябвало да престанем „левичарски“ да съчувстваме и да ги обгрижваме.
Христос в Евангелието (колкото и да ви е чудно) почти не се среща с праведници, със спазващи „всички заповеди на Закона“, ами с… каещи се митари, с блудници (защото, както Сам казва, е дошъл да призове не праведници, а „грешници към покаяние“).
Ще припомня също, че в Евангелието (първоосновата на християнството и неговите „ценности“) от Христос – както ни е разказано – „натъжен“ си отива именно онзи юноша, който Му казва, че е изпълнил всички Божии заповеди „от младини“, но не се решава да откликне на призива на Господа да раздаде тогава богатството си и да Го последва – „защото имаше много имот“ (вж. Мат. 19:16-22).
И обратно: първи, който възлиза с него в Рая е… разбойникът, разпънат от дясната Му страна, който чисто и просто (но искрено) е въздъхнал в предсмъртния си час „Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си“ (Лук. 23-42).
Та така: ако някой „консерватор“ от днешните ми каже, че представям Христос (почти) като някакъв „марксист“ (или – по-модерното „маркузианец“), ще отговоря, че злоупотребяващите с името Му всички днешни Тръмповци, Марко-Рубиовци, Вансовци, Джордън-Питърсъновци и т.н. са едно към едно като тогавашните фарисеи и с техните „християнски ценности“ истинският християнин всъщност няма нищо общо.
Текстът е публикуван в портал „Култура“. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
