Върви ли Турция към ядрено оръжие?

„Някои страни имат ракети с ядрени бойни глави, при това не една или две. В същото време те ни казват, че ние не можем да имаме. Не мога да се съглася с това. Имаме Израел наблизо, почти сме съседи. Те плашат други държави с тези оръжия. Никой не смее да ги докосне“, каза Ердоган пред членовете на своята управляваща Партия на справедливостта и развитието в град Сивас в източната част на страната.

Тази формулировка коренно променя ситуацията, тя може да показва, че Турция вече работи по създаването на собствени ядрени оръжия.

Според логиката на Ердоган ядрените оръжия се приравняват към развита държава. В словото си той подчерта, че „няма нито една развита държава в света, която да няма ядрено оръжие“, което всъщност не е така. Освен това Ердоган отдавна отдава голямо значение на развитието на турската отбранителна промишленост, включително износ на оръжие и създаването на независим военен потенциал. По-специално трябва да се отбележи опитът на Анкара да използва военни поръчки от трети страни за обмен на военни технологии.

В миналото Ердоган се тревожеше от факта, че Техеран има ракети с далечен обсег, до Турция, а Турция – не. През последните години Турция постигна напредък в отбранителната промишленост, въпреки че се ангажира да спазва режима за контрол на ракетните технологии (РКРТ), който ограничава износа на ракети с обсег на полет над 300 километра. По този начин турците би трябвало да проявяват по-малък интерес към напредъка в тази посока. Кризата в турско-американските отношения заради закупуването от Анкара на руските зенитни ракетни системи С-400 и прекратяването на участието на Турция в програмата F-35 отново доказаха основния проблем на Анкара – използването на трети страни за развитие на военни способности.

Турция, в качеството си на член на НАТО от 1952 г., има „ядрен чадър“. Въпреки това, по време и след Студената война, Анкара се съмнява в степента на ангажираност на останалите членове на алианса към ядрената политика, особено на САЩ. Турция е една от малкото страни в Европа, където все още се намират тактическите ядрени оръжия на САЩ. Според експерти става дума за около 50 американски ядрени бомби B-61, които все още се съхраняват в турската въздушна база Инджирлик. По време на опит за преврат в Турция през юли 2016 г. беше направен опит за бент на военните, което принуди турските власти напълно да прекъснат захранването с електричество за няколко дни. След гореспоменатия инцидент във Вашингтон започнаха призиви за намиране на алтернатива на въздушната база Инджирлик. Американците се стремят да използват други летища в региона за стратегически операции, но също и да поддържат тактически ядрени бомби на турска територия.

Новото изявление на Ердоган не противоречи на предишните му изявления по ядрения въпрос, но този път турският лидер намекна, че Турция възнамерява и ще развива свой ядрен военен потенциал.

През последните години Турция активно разработва програма за изграждане на енергийни ядрени реактори, която предвижда създаването на около 10 нови. Първият реактор ще бъде изграден от руската държавна корпорация Росатом. В момента проектът е в процес на изграждане. Според критиците на проекта, пукнатините, които се появиха във фундамента, показват, че ядрените реактори не трябва да се изграждат на територия, предразположена към земетресение.

Турция също така си сътрудничи с Япония в изграждането на атомни електроцентрали, тъй като ѝ е трудно да използва открития метод за добив на уран. Въпреки че в момента тя няма такива възможности, нейната упоритост породи съмнения, че Турция възнамерява да развива ядрени способности в бъдеще, и то не за мирни цели.

Изявлението на Ердоган трябва да се разгледа в контекста на настоящата криза в отношенията между САЩ и Турция и появата на антиамерикански настроения в страната, които се засилиха след обвиненията на Анкара за участие в САЩ в опита за държавен преврат и подкрепа на кюрдските сили, действащи в Северна Сирия. Подкопаването на доверието се случи на фона на съмненията, че НАТО наистина ще се притече на помощ на Турция, ако е необходимо. Нещо повече, Анкара не само не се доверява на европейските гаранции, но и провежда провокативна политика спрямо Съединените щати, което допринася за нарушаването на прилагането на горните гаранции. Освен това Анкара разбира, че американското влияние отслабва и светът се движи към многополюсна система, за която е необходимо да се подготви.

Трябва също да разгледаме изявлението на Ердоган като част от широко разпространената му критика на случващото се на международната сцена, включително необходимостта от реформи в Съвета за сигурност на ООН. По такъв начин виждаме, че държавите, притежаващи ядрено оръжие, заплашват онези, които нямат такова оръжие, а също така създават един вид „ядрен монопол“, което противоречи на идеята, че „светът е повече от пет“.

От 2012 г. Ердоган обвинява международната общност в двуличие. От една страна, той критикува „мирната“ ядрена програма на Иран, а от друга страна мълчи за съществуването на „от 250 до 300 ядрени бойни глави в Израел“. През май 2018 г. турският лидер заяви, че основната заплаха за сигурността за Турция и региона идва главно от ядреното оръжие и че трябва да се прилага разоръжаването. И въпреки че Турция гледа негативно на ядрената програма на Иран, подходът й към този въпрос е много различен от подхода на Израел и Саудитска Арабия. Анкара смята, че Иран трябва да вземе решение за преговори и осъди оттеглянето на САЩ от ядрената сделка. Може да се предположи, че Ердоган ще се върне към ядрения въпрос в светлината на липсата на интегритет на международната общност, както заяви в обръщението си до Общото събрание на ООН в края на септември. Трябва да се отбележи, че Турция е подписала всички основни договори за оръжията за масово унищожение, включително ДНЯО и Допълнителния протокол на МААЕ.

Промяната в риториката на Анкара от критика на Израел и призоваването за ядрено разоръжаване в региона до заплахата за присъединяване към списъка на държавите с ядрено оръжие е предупредителен сигнал не само за страните от региона, но и за световните суперсили. Засега обаче ядрената инфраструктура на Турция остава незначителна и откритата позиция на Ердоган и неговите изявления могат да попречат на плана му, тъй като покрай дейностите на Иран сега предизвикват още по-големи подозрения.