Десетилетия наред ЕС, чийто корени са в победата над нацистка Германия и фашистка Италия, държи националистическата крайна десница в периферията на политиката. Благодарение на силното си представяне на изборите за ЕП обаче крайнодесните сили биха могли да започнат да оказват влияние или дори да блокират общите европейски политики в области като миграцията, сигурността и борбата с климатичните промени. Какво пишат по темата западните издания обобщава БТА.
Първата сесия на Европейския парламент е насрочена за среда на юли. Очаква се най-голямата група да бъде тази на проевропейски настроените консервативни партии. Популистките и крайнодесните сили ще разполагат с повече места откогато и да било досега, но те се различават във възгледите си по много въпроси, отбелязва „Айриш индипендънт“. Едно нещо обаче е ясно – резултатите ще забавят процеса по вземане на законодателни решения, свързани с климатичните промени или със субсидиите за селското стопанство, прогнозира изданието.
Двете световни войни и Холокостът започнаха тъкмо в Европа и ЕС беше създаден, за да предотврати повторението на подобни ужасяващи събития. Дългогодишни врагове се съгласиха да отворят границите си, да започнат да търгуват свободно и да споделят обща валута, жертвайки част от суверенитета си, за да гарантират стабилност след векове на конфликти, пише още ирландският вестник.
Единният европейски пазар помогна на Стария континент да запази конкурентоспособността си в една глобализирана икономика. Общата икономическа тежест на Евросъюза прави налаганите от него санкции болезнени и това е една от причините руският президент Владимир Путин да извлича ползи от вътрешното разделение в блока, посочва „Айриш индипендънт“. Освен това европейските ограничения върху въглеродните емисии дадоха пример на целия свят, също както и защитата на личните данни и въвеждането на регулации за технологичните гиганти. Всички тези мерки изискват консенсус от страна на 27-те държави членки и одобрение от страна на ЕП, обобщава „Айриш индипендънт“.
Същевременно в няколко европейски страни демократичните институции са изправени пред все по-големи заплахи – като започнем от политическо насилие в Германия, Словакия и Дания и стигнем до ограничаването на свободата на обществените медии в Унгария и лошото отношение към мигрантите из целия блок, предупреждава изданието.
ЕС сплотено подкрепя Украйна от началото на руската инвазия през 2022 г., като много хора в Европа виждат екзистенциална заплаха във войната. Пет страни членки на ЕС граничат с Русия. ЕС отпусна финансова и военна подкрепа в размер на милиарди евро на Украйна и отвори пред нея пътя към еврочленство, като същевременно налагаше нови и нови санкции срещу руски официални лица и компании, както и срещу руския енергиен сектор, припомня „Айриш индипендънт“. Подкрепата за Киев не е непосредствено застрашена, но резултатите от изборите могат да усложнят дебатите относно Украйна, допуска ирландският вестник.
Националистическите партии от лагера на Европейските консерватори и реформисти, сред които е и крайнодясната министър-председателка на Италия Джорджа Мелони, подкрепят Украйна.
Политическите формации от групата „Идентичност и демокрация“, към които принадлежи и френската лидерка Марин льо Пен, са по-благосклонни към Русия, а унгарският премиер Виктор Орбан остава най-близкият съюзник на Путин в ЕС. Това разделение по отношение на Украйна подчертава основното предизвикателство пред крайнодесните сили в Европа – техния фокус върху националните интереси затруднява съвместната работа на европейско ниво, пише още „Айриш индипендънт“.
Анализатори очакват, че крайнодесните сили ще се обединят около целта да представят още по-настоятелно своето националистическо и антиимигрантско мислене в ЕП и извън него като нещо нормално.
Британският в. „Гардиън“ гледа по-хладнокръвно на представянето на крайната десница на изборите за Европейски парламент. Крайнодясната вълна се усети най-силно в двете най-големи европейски държави – Франция и Германия, посочва изданието. Партията „Национален сбор“ на Марин Льо Пен победи с гласове от цяла Франция. В Германия от друга страна както винаги се усеща дълбокото разделение между източната и западната част на страната, като крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ затяга хватката си в Източна Германия, пише още „Гардиън“.
В други европейски държави като Италия и Австрия крайната десница също се класира на челно място. Но в Полша, Нидерландия, Испания, Швеция, Финландия, Дания, Чехия и дори в Унгария крайната десница се представи по-слабо, коментира британският вестник.
Макар че на изборите за ЕП партията на Джорджа Мелони „Италиански братя“ получи подкрепата на почти 29% от избирателите, този резултат е далеч по-нисък от 34-те процента, които Матео Салвини на спечели на европейския вот през 2019 г. Приносът на Италия за възхода на десницата е отрицателен. Като цяло крайната десница е направила пробив, но това не е победа, а увеличаване на общия ѝ дял в Европейския парламент от около 20% на 23%, смята „Гардиън“.
Това означава, че „управляващото“ мнозинство в ЕП вероятно ще остане същото и ще се състои от дясноцентристката Европейска народна партия, социалистите и либералите. Както и миналия път това вероятно няма да е достатъчно, за да може Урсула фон дер Лайен да бъде избрана за втори мандат като председател ЕК, и тя ще трябва да получи подкрепа и от други политически сили, заключава британското издание.
Изданието „Политико“ публикува материал за това как САЩ гледат на победите на крайната десница в Европа. „Служителите от правителството на Байдън, които разглеждат победите на крайната десница на парламентарните избори в ЕС, подчертават едно: можеше да бъде и по-зле“, пише „Политико“.
Да, една от последиците е, че във Франция, която е ключов съюзник на САЩ, ще има предсрочни парламентарни избори. Но напредъкът на партиите, които имат враждебни възгледи за миграцията и ЕС като блок, не беше толкова голям, колкото можеше да бъде, и центристките партии запазиха силата си, смята Белият дом.
Един от американските служители, с когото разговаря „Политико“, заяви, че Байдън е облекчен от факта, че председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен, с която той е лично и може би идеологически най-близък, вероятно ще получи ново парламентарно мнозинство и втори мандат начело на изпълнителния орган на Евросъюза.
Германският канцлер Олаф Шолц и френският президент Еманюел Макрон са критично важни партньори на Байдън, особено когато става дума за защитата на Украйна. Нарушаването на политическата слабост на всеки от двамата може да подкопае сътрудничеството на Франция и Германия със САЩ и със страните от ЕС на различни фронтове, въпреки че общият консенсус е, че европейската подкрепа за Украйна засега ще се запази, пише още „Политико“.
Резултатите от изборите в за ЕП биха могли да увеличат напрежението в американско-европейските двустранни отношения с течение на времето, тъй като европейските лидери ще бъдат подложени на натиск да отговорят на опасенията на недоволните избиратели, заяви пред „Политико“, Кристин Берзина, ръководител програмата „Геостратегия „Север“ на Германския фонд „Маршал“ в САЩ.
„Това прави разговора за бъдещето на Европа малко по-предизвикателен, но към момента не и катастрофален“, допълни тя. „Намираме се в начален етап – началото реорганизацията на Брюксел през следващите пет години“, допълни Берзина.
