Планът на президента на Съединените щати Доналд Тръмп за овладяване на управлението във Венецуела и възстановяване на нейната петролна индустрия след арестуването на президента Николас Мадуро се сблъсква с множество политически, икономически и правни пречки, като не се очакват незабавни последствия за цените на нефта, според анализи на Асошиейтед Прес и Ройтерс.
Анализът на АП показва, че венецуелската петролна индустрия е в критично положение, вследствие на години пренебрегване, корупция и международни санкции. Настоящото производство е около 1,1 млн. барела на ден, в сравнение с 3,5 млн. барела на ден през 1999 г. Някои експерти смятат, че при подходящи условия, производството може да се удвои или утрои, но това изисква време и значителни инвестиции.
Дори при оптимистично развитие, увеличаването на производството няма да бъде бързо, тъй като за покачване от около 1 млн. барела на ден до 4 млн. барела на ден ще са необходими около 10 години и инвестиции от около 100 млрд. долара, посочва специалистът Франсиско Моналди от Университета „Райс“ в анализа на АП.
Ройтерс отбелязва, че пазарите се сблъскват с нови геополитически рискове след ареста на Мадуро, като е възможно в краткосрочен план да се наблюдава пренасочване към активи убежища след повторното стартиране на търговията. Агенцията подчертава, че пазарите бяха затворени по време на събитията, но към края на 2025 г. американските и световните индекси бяха близо до рекорди благодарение на двуцифрен годишен ръст.
Цената на нефта нарасна над 62 долара за барел през декември, когато САЩ наложиха санкции на танкери, свързани с Венецуела, но оттогава стойността се е стабилизирала около 60–61 долара за барел, според Ройтерс. Анализатори посочват, че въпреки значителния потенциал на страната, ще отнеме години, за да се постигне осезаем ръст в производството.
АП акцентира, че Венецуела притежава най-големите доказани петролни резерви в света – около 303 млрд. барела, което представлява около 17% от глобалните запаси, но в момента страната произвежда под 1% от световния петролен добив. Единствената американска компания с важни операции в страната е „Шеврон“, която добива около 250 000 барела на ден чрез съвместни предприятия с държавната „Петролеос де Венесуела“.
И двете агенции подчертават, че основен проблем остава политическата несигурност. Според АП, инвестициите на американските компании вероятно ще настъпят едва след установяване на стабилен режим и ясни правни рамки, което припомня, че през 2007 г. правителството на Уго Чавес национализира много от сектора, което доведе до оттеглянето на компании като „Ексън Мобил“ и „КонкоФилипс“.
Ройтерс добавя, че потенциалните инвеститори ще трябва да се справят и с въпроси, свързани със сигурността, широката разрушеност на инфраструктурата, правомерността на задържането на Мадуро и риска от дългосрочна нестабилност. Агенцията цитира мнения, че дори по-стабилна и производителна Венецуела би могла да увеличи глобалния растеж чрез по-големи доставки на нефт, но само при наличието на политическа стабилност и значителни инвестиции.
Що се отнася до правната страна, АП подчертава, че овладяването на венецуелските ресурси поставя въпроса за правото върху петрола, тъй като експерти твърдят, че международното право лимитира възможностите на външна сила да извлече ползи от ресурсите на друга държава.
Двете агенции обобщават, че макар Венецуела да има потенциал да се превърне в значим играч на глобалния петролен пазар, процесът ще бъде бавен, скъп и силно зависим от политическите събития в страната, както и от реакцията на международните пазари.
Междувременно, Каракас има около 60 млрд. долара неплатени задължения по държавни облигации, а общият размер на външния й дълг – включително задължения на „Петролеос де Венесуела“, двустранни заеми и решения по арбитражи – е оценен на 150–170 млрд. долара. Според Международния валутен фонд, номиналният БВП на страната за 2025 г. е 82,8 млрд. долара, което поставя съотношението дълг към БВП между 180 и 200 процента.
Въпреки това, през 2025 г. облигациите по държавния дълг поскъпнаха почти двойно, но все пак те продължават да се търгуват под номиналната си стойност – само 27–32 цента за долар, според друг анализ на Ройтерс.
Според експерти от Ситигруп, за да се възстанови устойчивостта на дълга, е необходимо намаление на главницата с поне 50 процента. При базов сценарий те оценяват нетната настояща стойност на възможна сделка на около 45 цента за долар, като с добавянето на допълнителни механизми, свързани с цените на нефта, възстановяването може да достигне 50 цента за долар.
