Възможно е България да покрие критерия за инфлация за еврозоната през следващите 3-6 месеца. Това прогнозират в анализ от Обединена българска банка (ОББ), в който на базата на последните данни на Националния статистически институт (НСИ) и Евростат анализаторите на банката коментират тенденции в икономиката на страната, съобщават от институцията.
В анализа се отбелязва, че през август хармонизираната инфлация отново се насочи надолу до 2,4 процента спрямо август 2023 г. Базисната инфлация (без храни и горива) се задържа на ниво от 3 процента, а потребителската инфлация (по националната методология) отбеляза последващ спад до 2,1 процента.
„От своя страна средната дванадесетмесечна инфлация, която се взeма предвид за приема в еврозоната, се забави през август до 3,8 процента. Базата за сравнение – средното от трите страни в еврозоната с най-ниска инфлация плюс 1,5 пр.п., също спадна до 2,7 процента, очертавайки възможност за конвергенция през следващите 3-6 месеца“, прогнозира главният икономист на ОББ Емил Калчев.
Анализаторите на банката отчитат, че през първото полугодие на годината българската икономика нарасна реално с 2 процента спрямо същия период на 2023 г., според данните на НСИ.
„От страна на производството ръстът се движеше главно от услугите и индустрията. Услугите, макар че не нараснаха най-бързо през полугодието – с 1,7 процента (реално) спрямо първото полугодие на 2023 г., сериозно дръпнаха БВП нагоре, поради огромния си относителен дял от 61,7 процента в него“, коментира главният икономист на ОББ Емил Калчев. „На този фон индустрията отчете по-бързо увеличение на продукцията с 2,2 процента, но нейното влияние е по-слабо, тъй като тя заемаше над три пъти по-малък относителен дял в БВП от 18,9 процента. Селското стопанство нарасна с 0,9 процента при дял от 4,4 процента, докато най-малкият бранш, този на строителството (2,6 процента от БВП), увеличи продукцията си с 1,6 процента“, посочи Калчев. „Все пак трябва да се отбележи, че строителство ангажира известна част от индустрията, която му доставя множество материали и стоки, поради което неговото значение не се ограничава само с прекия му относителен дял в БВП“, обясни още той.
Анализът показва още, че перспективите пред икономиката на еврозоната леко се подобриха, но остават относително песимистични тези за германската икономика. От ОББ понижават леко прогнозата си за тази година от 2,3 процента на 2,2 процента реален растеж на БВП, поради рецесията в Германия, най-големият търговски партньор на България, и задълбочаващата се политическа криза у нас. В анализа се отчита още, че хармонизираната безработица остана стабилна на ниво от 4 процента за месеците от май до юли. На този фон, при тенденция на забавяща се инфлация, средната месечна работна заплата отново ускорено се устреми нагоре, достигайки рекордни ръстове от 19,4 процента през май и 18,1 процента през юни спрямо същите месеци на 2023 г., се отбелязва в анализа.
„Моторът на тази динамика бе публичният сектор, където ръстовете на работната заплата, особено в перманентна предизборна ситуация, не зависят пряко от ограниченията на съответстващ ръст в производителността на труда. Така, конкурирайки се с частния сектор за оскъдните трудови ресурси в страната, публичният сектор дърпаше общото ниво на работната заплата нагоре. Притеснени сме, че ако този подход продължи, той би могъл да повлияе негативно на конкурентоспособността на българската икономика, като в същото време влоши структурно перспективите пред бюджетните разходи и дефицит на България“, обясни Емил Калчев.
