Украинските бежанци предпочитат страни с по-добри възможности за работа пред държави, които отпускат по-високи социални помощи. Това са част от констатациите от проучване на мюнхенския институт „Ифо“(ifo), изпратени до БТА. В проучването са анкетирани над 3300 украински бежанци в Европа.
„Перспективата за работа, която съответства на тяхната квалификация и по-високото ниво на заплащане има много по-силен ефект върху бежанците, отколкото социалното подпомагане или детските надбавки“, казва Пану Путваара, директор на Центъра за миграция и икономика на развитието към „Ифо“. „Виждаме, че разликите в заплащането играят почти четири пъти по-голяма роля при избора на украинските бежанци на страна, към която да се отправят, отколкото разликите в социалните помощи. Това, разбира се, не означава, че социалните помощи изобщо нямат значение“, добавя той.
В хипотетичен сценарий респондентите са били помолени да избират между две страни с различни характеристики. Решаващият фактор е дали страната осигурява по-добри възможности за работа или по-високи заплати. Респондентите са с 15 процентни пункта по-склонни да изберат страната с по-добри възможности за работа. Те са с 9 процентни пункта по-склонни да изберат страна със средна заплата, която е с 500 евро по-висока.
Възможностите за работа и по-високите заплати са решаващи фактори и за бежанците, които в момента са безработни. Те очевидно планират да навлязат на пазара на труда в бъдеще. Освен това, приятелите или семейството в страната на местоназначение са с 8,5 процентни пункта по-важни от непосредствената географска близост до Украйна.
Намеренията за завръщане в родината също играят роля. Бежанците, които планират да се установят извън Украйна в дългосрочен план, предпочитат по-далечни страни с икономически предимства пред държави, в които се намират семейството и приятелите им.
„Разбирането защо бежанците избират определени страни е от решаващо значение за разработването на подходящи политики на национално и международно ниво“, казва Ивон Гизинг, заместник-директор на Центъра за миграция и икономика на развитието към „Ифо“. Пример за това е дебатът за намаляване на социалните помощи, за да се направи миграцията към определени страни по-малко привлекателна.
Проучването обаче показва, че по-високите заплати и по-лесният достъп до подходящи работни места са по-голям стимул за бежанците, отколкото социалните помощи. Следователно, намаляването на социалните помощи вероятно ще има малък ефект. „Намаляването на правителствената помощ би могло да има и отрицателно въздействие върху интеграцията в дългосрочен план“, казва Гизинг.
