Доналд Тръмп ще се върне триумфално в Белия до през януари догодина, за да формира новата си администрация и да промени правилата, по които действа бизнесът в Америка. Какво точно ще се случи зависи от това как той ще формира кабинета си, дали ще даде формално място на Илон Мъск и какви мита ще въведе. Кои са основните сектори и проблеми, в които предстои развитие, обобщава Ройтерс.
По време на предизборната си кампания Тръмп се радваше на подкрепата на най-богатия човек в света – Илон Мъск, и намекна, че той може да бъде назначен начело на новата държавна Комисия по ефективността. Самият Мъск твърди, че федералният бюджет, възлизащ на 6,75 трилиона долара, може да бъде свит с около 2 трилиона. Дали това ще стане факт, зависи от следващата администрация.
Тръмп се самообяви за „криптопрезидент“, което означава, че една от първите му стъпки, след като встъпи в длъжност, може да бъде освобождаването на председателя на Комисията по борсите и ценните книжа и негов противник Гари Генслър, който даде на съд най-големите играчи в сектора – „Койнбейз“ (Coinbase), „Байненс“ (Binance) и „Кракен“ (Kraken). Мъск също е привърженик на криптовалутите, както и вицепрезидентът Джей Ди Ванс.
Тръмп и Мъск обаче далеч не са в синхрон по всички въпроси. Бъдещият президент заяви, че няма да разреши на Калифорния да изиска всички автомобили в щата да бъдат електрически до десетилетие. В същото време Мъск оглавява най-скъпата компания, произвеждаща електромобили – „Тесла“ (Tesla).
Двамата могат да влязат в конфликт и по темата за зелената енергия. Мъск е неин виден привърженик, а „Тесла“ произвеждат батерии и соларни системи, докато Тръмп, например, се закани да ликвидира офшорната вятърна енергия и да отмени всички плащания по Закона за борба с инфлацията, знаков за администрацията на Джо Байдън.
Бъдещият президент обещава да въведе 10-процентно мито върху всичко внасяно в САЩ, както и 60-процентно върху китайските стоки и 25 на сто върху мексиканските, което, ако се случи, би повишило сериозно потребителските цени. Мозъчният тръст „Такс фондейшън“ изчислява, че такива мита биха повишили данъците с 524 милиарда долара годишно, биха свили брутния вътрешен продукт (БВП) с най-малко 0,8 на сто и биха намалили заетостта с равностойността на 684 000 работни места.
Според проучване на Националната федерация за търговия на дребно подобни мита биха намалили покупателната способност на американците с между 46 и 78 милиарда долара годишно. Най-сериозно засегнати могат да се окажат категории като облекло и обувки, мебелировка и домакински уреди, а като цяло ще пострадат и търговците.
Задават се мита и върху технологиите. Тръмп заяви неотдавна, че вместо да се субсидират компаниите, за да строят заводи за чипове в САЩ, трябва да се наложат мита на внасяните чипове в страната, особено произвежданите от тайванската Ти Ес Ем Си (TSMC).
Митата биха засегнали сериозно възобновяемия сектор в САЩ, който разчита сериозно на китайски компоненти.
И не на последно място – не е ясно изобщо какъв ще бъде отговорът на Китай, който има своите сериозно лостове.
Сред другите проблеми, пред които ще се изправи новата администрация, се откроява казусът с изкопаемите горива. САЩ вече са най-големият производител на петрол и газ в света, но Тръмп иска още повече да укрепи този сектор. Той планира да вдигне забраната за нови проекти за втечняване на газ, да увеличи търговете за разработка на нови находища и ускори разрешителните за строеж на нови тръбопроводи и да промени регулациите за вредните емисии. Ако това се случи се очаква челен сблъсък с интересите на големите световни производители – Русия, Саудитска Арабия и Иран.
Очаква се той да отмени някои санкции върху Русия, но да остави в сила тези върху Иран, което според експерти може да намали износа на суров петрол от Ислямската република с около милион барела дневно.
В сектора на финансите се очаква разхлабване на строгите капиталови правила, въведени през последните години, а на ключови позиции бързо да бъдат назначени близки до сектора и верни на Тръмп републиканци. Това обаче би влязло в противоречие с данъчната и търговска политика на администрацията и би раздуло дефицита и инфлацията.
