Дълго време немалка чат от институциите в държавата работеха в режим на изтекъл мандат на ръководствата им. Това поставя въпроса за легитимното управление на тези институции, особено когато става въпрос за прокуратурата – „господарят на досъдебното производство“.
Висшият съдебен съвет (ВСС) потвърди, че Борислав Сарафов остава изпълняващ функциите главен прокурор на България, като реши да не открива административно производство за назначаване на нов началник на прокуратурата.
Това решение беше взето от Прокурорската колегия на ВСС, базирано на вече влязло в сила постановление от 16 юни 2023 г., с което Сарафов е определен за и.ф. главен прокурор.
Процедурата по избор на главен прокурор бе прекратена от парламента още на 15 януари 2025 г., след което Пленумът на ВСС отложи избора и на 23 януари едновременно прекрати процедурата единодушно.
Единственият кандидат в тази процедура бе именно Борислав Сарафов, който изпълняваше функциите временно. След прекратяването на процедурата за избор, на 9 юли 2025 г.
Прокурорската колегия реши, че няма да назначава нов и.ф. главен прокурор, тъй като последните промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ) нямат обратно действие и се прилагат само за бъдещи случаи.
Искането за препис от протокол, съдържащ обсъждане относно чл. 173, ал. 15 от ЗСВ, бе отправено от прокурор Даниела Талева от Върховна касационна прокуратура. Този член от закона предвижда, че при предсрочно прекратяване или изтичане на мандата на главния прокурор, временно изпълняващи този пост са председателите на Върховния касационен съд или Върховния административен съд.
В същото време едно и също лице не може да изпълнява функциите повече от шест месеца без прекъсване. Въпреки това, ВСС прие тази разпоредба за неприложима спрямо настоящото правоотношение и потвърди Сарафов в поста му след 21 юли 2025 г.
Това решение идва на фона на продължителна административна и политическа ситуация, при която се очакваше избор на нов главен прокурор, но процедурите бяха временно замразени.
ВСС държи на правната легитимност на решението си, посочвайки, че не е необходимо ново назначение, тъй като Сарафов продължава дейността по влязлото в сила постановление.
По този начин, Борислав Сарафов остава официално и безспорно временен главен прокурор на България, докато не бъдат предприети нови законови или конституционни стъпки, които да променят този статут.
Този факт гарантира стабилност в прокуратурата въпреки политическите колебания и законодателни промени, които се отразяват върху горната съдебна власт в страната.
Решенията на Прокурорската колегия на ВСС са обжалваеми във Върховния административен съд в рамките на 14 дни, което оставя възможност за институционален контрол и юридически дебат около поста главен прокурор. На този етап обаче няма знак за промяна или спиране на настоящото решение.
Тази ситуация поставя акцент върху правната рамка и политическите условия, които оформят българската съдебна система и ролята на главния прокурор като ключова фигура в нея. Управлението на ВСС и позициите на различните парламентарни и съдебни органи ще бъдат ключови за развитието на този казус през следващите месеци.
Статията описва актуалното състояние към септември 2025 г. и правните аргументи, потвърждаващи Борислав Сарафов като и.ф. главен прокурор на Република България.
Продължителното функциониране на органи с ръководители, чиито мандати са изтекли, често блокира възможността за реформи и развитие, тъй като липсата на официално избран титуляр води до ограничена отговорност и ефективност. Тази ситуация често поражда и политически конфликти и административна парализа, които възпрепятстват нормалната работа на институциите.
