Всички мои творби са отговори на различни запитвания и решения на предизвикателствата, които поставям пред себе си. Колкото по-труден е проблемът, който се опитвам да реша, толкова по-вълнуващо става за мен. Това заяви Иван Кулеков по време на представянето на новата си книга „Имаме земя, имаме вода и си правим кал“ тази вечер в Народната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив.
Според модератора на събитието, Красимир Лозанов, книгата представлява сатиричен и поетичен сборник, който сканира абсурдите на съвременния живот с щипка тъга и хумор. Жанровата класификация е предизвикателна, тъй като включва кратки разкази, миниатюри, притчи, афоризми и илюстрации с глинени фигурки, изработени от самия Кулеков.
„Баща ми носеше книги вкъщи и техният аромат. Като дете, много пъти съм ходил с него от врата на врата, разнасяйки книги, защото обстоятелствата бяха по такъв начин. Аз носех детски книжки за малките, тъй като имаше много деца. Баща ми се занимаваше с другите книги и дълго време разговаряхме с хората за прочетеното и техните бъдещи желания. Всяка седмица обикаляхме домове, за да поговорим за литература. И сега, 60 години по-късно, отново имам възможност да говоря за книги в моето предаване“, сподели Кулеков.
„Книгите са основният компонент в живота ми“, акцентира той и добави, че заглавието на новото си издание е цитат от втората му книга „Ръкописи“ от 1989 г., чието издаване е отнело много време. Често е обмислял, че може би никога няма да успее да публикува книга.
Кулеков сподели и за своята среща с Божана Апостолова, която е издавала някои от неговите произведения, и изрази благодарността си към нея и издателство „Жанет 45“, както и на Красимир Лозанов, поел управлението след нея.
В нейна чест Кулеков пожела да бъде показан кратък клип от неговия филм, в който участва поетесата. „Докато съществувам, тя ще остане в паметта ми като един от най-значимите хора, които съм срещал в живота си. Всички ние, които тя е издавала, сме нейни деца“, каза той.
На въпроса дали съществува светла самота, Иван Кулеков поясни, че самотата не е задължително отрицателно явление. Според него, тя може да бъде вдъхновяващо състояние. Когато пишеш, си изцяло откъснат от света. „Ти си само със себе си и търсиш да извлечеш всичко, което носиш в себе си. Това става именно в моментите на самотата“, добави той. Подчерта, че самотата рядко е весела и често не провокира забавни произведения.
Кулеков уточни, че в книгата му присъстват няколко основни теми – селото, но не в контекста на селския начин на живот, а като символ на природа, земя, дървета и звездно небе, детството, което счита за най-значим период в живота, когато невинността ни помага да ценим всичко, както и за любовта, която е централна, и за смъртта.
„Всеки текст е отговор на въпросите, за които не мога да говоря. По-рано написах, че пиша, за да осмисля какво мисля. Смисълът и думите ми идват естествено, когато пиша, а не когато говоря. Процесът е бавен. Има изречения, върху които съм размишлявал седмици наред. Или една дума, за която съм се чудил как да формулирам“, разказа Кулеков. Той добави, че в кратките текстове всяка дума носи тежест. „Когато текстът е компактен, всяка дума е значима и трябва да намериш онази, която най-добре те олицетворява. Убедил съм се, че уникалността на автора се дължи на способността му да се изразява“, заключи той.
Според него, ако човек успее да се саморазглежда в дълбочина, тогава става различен от всеки друг. Нашата уникалност произтича от способността да изразяваме истинската си същност, смята той.
„Когато се потопим в собствените си дълбочини, ставаме неизменно различни. И ако можем да изразим тези дълбочини, ставаме уникални личности. Не всеки разполага с времето и готовността да се фокусира върху себе си и важните неща, за да демонстрира своята уникалност. Всички водим живот в ежедневно рутина, но мен винаги ме е вълнувало да търся отговори на различни въпроси“, сподели Кулеков. Той изрази надежда, че един ден ще успее да събере 30-40 текста от произведенията си и ще може да каже: „Това е най-доброто, което съм създал“.
