20% от българите не вярват на биопродуктите. Въвеждането на термин за качество „планински продукт“ може да обърне тази негативна тенденция, показват данните от национално представително проучване.
Основната цел на въвеждането на термина за качество „планински продукт“ е да се помогне на общностите в планинските региони. 61% от българите категорично подкрепят въвеждането на термина за качество „планински продукт“, други 27% са склонни да възприемат въвеждането на един такъв стандарт, показва изследването на АФИС. То е национално представително и е проведено в средата на март сред 1038 пълнолетни български граждани. Данните показват, че жителите на София са в по-голяма степен възприемат положително тази идея, а също така хората с висше образование и по-високи доходи. Тук трябва да се направи уговорката, че българите са наясно, че такива продукти струват малко по-скъпо.
85% от запитаните казват, че ако терминът за качество „планински продукт“ се въведе, те по-скоро биха му имали доверие и биха разчитали на качество на един такъв продукт. „През последните години в България се натрупа голяма доза скептицизъм, започна да избуява недоверието към всякакъв вид стандарти, които по един или друг начин опитват да обозначат хранителни продукти. Това се превърна в една тенденция, която срина доверието на българските граждани към храната, която те консумират“, заяви Стефан Георгиев от АФИС.
В изследване е включен въпрос, доколко българите вярват на надписи върху стоки, обозначаващи ги като биопродукти. Резултатите са следните: „Винаги може да се има доверие – 4%, в повечето случаи – 25%, понякога – 52%, не може да се има доверие – категорично всеки пети“. Стефан Георгиев обясни тези данни с негативния опит, който българинът е натрупал от това, че много често продукти представяни за био не отговарят на истината. „Въвеждането на един термин за качеството „планински продукт“ може да обърне тази тенденция. Този термин за качество би изиграл много положително страна, ако успее да запази стандарта на по-високо качество суровини и от там по-високо качество на самите продукти“, коментира социологът.
Автор на идеята на въвеждането на термина за качество „планински продукт“ е евродепутатът от левицата Момчил Неков.
„Това е една много нова мярка, която създава видимост на техния продукт и създава възможност на затворен цикъл на производство в самите планини“, каза той пред БГНЕС. Малко над 40% от територията на България е планинска. Страната ни може да е сред първите в ЕС, които могат да го въведат. Преди нас са сторили това четири държави – Франция, Италия, Австрия и Румъния. „По нещо може да сме от първите държави в ЕС, което е радостно. Това е една много нова мярка по регламент от 2014 г. Държавите, които са го въвели, са направили това преди няколко месеца. Идеята е терминът за качество „планински продукт“ от незадължителен да стане общоевропейски. Когато си от първите, след това чисто маркетингово можеш да влияеш на процесите, които са случват“, обясни Момчил Неков.
Въвеждането на термина за качество „планински продукт“ може да повлияе положително на развитието на демографията в тези райони, а също така да подпомогне развитието на туризма и да създаде необходимост от изграждането на нова транспортна инфраструктура, с помощта на която продуктите от тези региони да отиват на своите естествени пазари – големите градове. „Целта е да се създаде видимост на тези продукти, за да могат те да участват конкурентоспособно на големите пазари.
Една от основните цели е де се развият местни дегустационни пакети за туристите. Винаги говорим за България, че има много добра кулинария, но в същото време не предлагаме качествени продукти. Всеки турист, включително мои приятели, когато посетят България търсят да опитат нещо местно, вкусно, регионално като продукти и рецепти. Знаем, че ги има, но в същото време ние нищо не правим по въпроса. Ако продължаваме в същия дух, ще загубим българския вкус и ще продължим да потребяваме полски ябълки, турски домати и т.н. Това ли искаме да се получи?“, заяви Неков.
Въвеждането на термина ще подпомогне и демографската ситуация в планинските региони. „Хората в планинските райони са склонни по-рано да създават семейства. Ако им дадем възможност за достойно заплащане на техния продукт, като го отличим като планински, ние им даваме един инструмент в техните ръце“, каза Неков. Той обясни, че регламентът е много лек, става въпрос за изготвяне на една проектонаредба, която Момчил Неков ще разпише и след това българските институции ще въведат.
„Обещавам да направя това в максимално кратки срокове. Запознал съм вече министъра на земеделието Румен Порожанов, който също прие идеята и каза, че също ще съдейства в тази посока“, добави евродепутатът.
