Политическите влияния в прокуратурата не са тайна за никого, но напоследък те се проявяват много по-ярко и безцеремонно. На фона на остри критики от българската опозиция, европейската прокуратура, Европейската комисия и десетките загубени дела в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), именно заради действията на прокуратурата, става очевидно, че институцията функционира като инструмент за политическа разправа.
Това се изразява както във възобновяване на дела, които с години са стояли „на трупчета“, така и в безкрайни и често безсмислени атаки срещу лица, предимно свързани с Промяната, които публично критикуват действията на прокуратурата. В същото време се наблюдава смущаваща избирателност в действията на прокуратурата – по случаи с неправомерни действия на депутати от ГЕРБ няма нито едно повдигнато обвинение.
Първо беше повдигнато обвинение на сътрудника на Асен Василев Лъчезар Ставрев, който беше задържан във връзка с разследването на аферата в Агенция „Митници“. В показанията на бившата шефка на Агенция „Митници“ Петя Банкова пише, че той е издавал „устни разпореждания“ за назначения в митниците, които Банкова е трябвало да изпълнява. Самата Банкова беше задържана и обвинена за участие в организирана престъпна група заедно с още трима души. След цели 76 дни Ставрев беше освободен от ареста с мярка „подписка“.
След това държавното обвинение поиска имунитета на Кирил Петков заради ареста на Бойко Борисов, който се случи преди повече от две години. Защо чак сега? Обвинението дойде на фона на намеренията на „Продължаваме промяната“ с промени в Закона за съдебната власт да спрат избора на Борислав Сарафов за главен прокурор.
После обвинение беше повдигнато на Лена Бориславова от ПП–ДБ, заради разследване за документно престъпление във връзка с напускането на сдружението „Да запазим Корал“ от Кирил Петков. Искането на депутатския имунитет на Бориславова стана само няколко дни след като в парламента бе сформирано стабилно мнозинство около „анти-Сарафов“ поправките в Закона за съдебната власт, с които бе прекратена процедурата за избор на главен прокурор, в която единствен участник бе сегашният шеф на държавното обвинение, който е на поста временно. А ПП-ДБ гласуваха „за“ текстовете.
Обвинение беше повдигнато и на Божидар Божанов, също от ПП–ДБ, според което в качеството му на длъжностно лице – министър на електронното управление и възложител на обществена поръчка, е нарушил служебните си задължения по Закона за защита на класифицираната информация и по Вътрешните правила на Министерството на електронното управление за възлагане на обществени поръчки.
Днес пък стана ясно, че на Кирил Петков му е повдигнато второ обвинение. В искането на главния прокурор е посочено, че са налице достатъчно доказателства за извършен опит за принуда. На 2 октомври 2023 г. в заведение в София той е направил опит да принуди министърът на електронното управление Александър Йоловски, да извърши нещо против волята си.
„Това обвинение е толкова абсурдно, че наистина не се разбира за какво е. Написах, че не разбирам това обвинение“, заяви днес Петков.
Тези примери ясно показват как прокуратурата не само се отклонява от основната си функция – да гарантира върховенството на закона и равенството пред него – но и служи като инструмент за политическа репресия. Систематичната атака срещу критично настроени към съдебната система фигури разкрива дълбоката криза на правосъдието в България. Вместо да разследва злоупотреби с власт, независимо от политическата принадлежност, прокуратурата се фокусира върху действия, които изглеждат като опити за сплашване и елиминиране на опоненти.
Същевременно липсата на сериозни разследвания срещу фигури, свързани с ГЕРБ или ДПС – Ново начало, създава усещането за неприкосновеност и протекция на определени политически кръгове. Това не само нарушава принципите на правосъдието, но и задълбочава общественото недоверие към институциите, създавайки впечатление за двойни стандарти. Вместо да се бори с корупцията и да гарантира върховенството на закона, прокуратурата изглежда все по-явно обслужва определени политически интереси, в разрез с европейските ценности и демократичните принципи, към които България се е ангажирала.
