„Всеки артист трябва да черпи вдъхновение от живота. Тогава произлизат художествените му идеи“, споделя скулпторката Васка Емануилова в интервю за вестник „Поглед“ през 1981 г., отбелязвайки 120 години от нейното рождение.
Васка Емануилова (1905-1985) е родена на 25 декември 1905 г. в село Комщица, Софийска област. Тя е сестра на микробиолога акад. Игнат Емануилов (1906-1966).
На запитване от вестник „Кооперативно село“ през 1984 г. за значението на родината, скулпторката казва: „Когато питали българин за най-красивото място на света, той отговорил: „България е най-прекрасната страна, а най-красивото в България е моето село“.
През 1922 г. тя започва обучението си в Художествената академия в София, където изучава скулптура под наставничеството на проф. Иван Лазаров. Вдъхновена от него, още по време на обучението си развива теми, свързани със селския живот. През 1925 г. печели награда на конкурс в академията със своята композиция „На нивата“. След завършването си през 1927 г. не може да осигури частно ателие и остава да работи в академичните помещения. През 1930 г. заедно с Мара Георгиева (1905-1988) наемат съвместно ателие, в което работят дълго време.
В София Васка живее в квартал „Хаджи Димитър“, което ѝ позволява да наблюдава отблизо работническата среда. Винаги носеща блокнот, тя записва моменти от техния труд, които впоследствие използва в своите скулптури.
Васка Емануилова е сред основателите на Дружеството на новите художници
През 1931 г., заедно с Мара Георгиева, Васка Емануилова основава Дружеството на новите художници.
След като изработва портрет на съпругата на секретаря на френското посолство у нас, тя получава тримесечна стипендия за специализация по скулптура в Париж през 1939 г. По време на престоя си в Париж посещава музеи и изложби, учи от произведенията на големите майстори, запазени в Лувъра, и се завръща с множество скици.
Творческата ѝ дейност започва в края на 20-те и началото на 30-те години, когато работническата класа става централна тема за много напредничави художници. Пътят на Васка в изкуството е многопластов и разнообразен.
В ранния си период Емануилова създава произведения с трудова тематика
Тя работи с гипс, бронз и теракота, съсредоточавайки се основно върху малката пластика, включваща голи фигури, исторически и битови композиции, както и портрети.
Композиците „Опват се мишци железни“ и „Позив“, изработени през 1932 г., са ранни произведения на Емануилова, отразяващи живота на работническата класа и полагащи основите на редица произведения с трудова тематика, доразвивани в следващите години. Композицията „Позив“ художествено изобразява организираната борба на работниците, която е в разцвет в началото на 30-те години.
Портретите в нейното творчество се характеризират с мощна конструкция и демонстрират необикновен усет за пластичност. Васка умее да разкрива характерите на своите модели, да подчертава важни особености на формата и да придава на произведенията си качества, които ги правят незабравими.
Подходът ѝ към голото женско тяло е реалистичен, с добро познаване на спецификите на този жанр и на влиянието му върху естетическия вкус. За Васка човешкото тяло е безкраен източник на вдъхновение.
Тя участва в колективни художествени изложби през 1928, 1929 и 1930 г.
През 30-те години Васка и Мара Георгиева активно участват в различни конкурси за паметници, получавайки награди. Емануилова остава известна като майстор на портрета и изящните теракотени фигури.
Скулпторката творя и по времето на социалистическия реализм
След 9 септември 1944 г. Васка Емануилова става активно ангажирана в създаването на новата социалистическа култура, основана на принципите на социалистическия реализъм. Тя участва активно в конкурси за паметници на съветските войници и антифашистите, както и в колективни художествени изложби. Нейните творби „Септември 1923 г.“ (1946), „Разстрел“ (1947) и „Септември 1923 г.“ (1953) продължават революционния дух на българското изкуство, започнал през 30-те години. Сред произведенията, които отразяват ежедневния труд на народа, се открояват „Трамвайни работници“ (1947), „Жетварска песен“ (1955) и „Обявено съревнование“ (1958). Творбите й излъчват постоянен оптимизъм и радостта, която трудът носи на свободния човек.
Най-впечатляващият ѝ проект в монументалната скулптура е централната група на Паметника на съветската армия в София, която тя създава в партньорство с Мара Георгиева през 1953 г.
На 18 март 1956 г. и на 12 април 1976 г. в София се провеждат нейни юбилейни изложби.
„По изключително прост и ненатрапчив начин, Васка Емануилова дари всички свои произведения на общината в София“, коментира проф. Светлин Русев в интервю за вестник „Земеделско знаме“ от 1984 г. по повод отварянето на постоянната експозиция „Васка Емануилова“ – филиал на Софийска градска художествена галерия (СГХГ).
На 2 април 1984 г. в София бе открита постоянна изложба с нейни произведения в СГХГ. В експозицията са включени 90 скулптури, 35 рисунки и 48 акварела, дарени от нея на общината. Поради реституция, филиалът беше затворен за 12 години, но през декември 2006 г. е възстановен като галерия „Васка Емануилова“ на бул. „Янко Сакъзов“ 15.
Васка Емануилова е отличена с орден „Червено знаме на труда“ (1959), със званието „Заслужил художник“ (1963), с титлата „Народен художник“ (1974), орден „Народна република България“ – първа степен (1974) и званието „Герой на социалистическия труд“ (1981).
Васка Емануилова умира на 11 юли 1985 г. в София.
/БС/ДС/отдел „Справочна“/
/ДВ
Използвани източници: Голяма енциклопедия България, София 2012, т. 5, с. 1955-1956; сп. „Изкуство“, бр. 2, 1956, с. 48-52; сп. „Изкуство“, бр. 7, 1964, с. 5-10; сп. „Наша родина“, бр. 2, 1961; Каталог от юбилейна изложба – март 1976; в. „Поглед“, бр. 20, 18.5.1981; в. „Кооперативно село“, бр. 115, 15.5.1984; https://veg.sghg.bg/history/
https://web.archive.org/web/20080226174100/http://www.duma.bg/2006/0806/230806/kultura/cul-4.html
