Войната между Израел и Иран започна на 13 юни 2025 година, когато Израел извърши внезапни атаки срещу важни военни и ядрени обекти в Иран. Това действие прекъсна разговорите между Техеран и Вашингтон относно ядрената програма на Иран и възможното облекчаване на наложените санкции.
През първоначалните часове на конфликта бяха извършени таргетирани убийства на водещи военни и ядрени експерти, а въздушните удари засегнаха части от иранската система за противовъздушна отбрана.
В отговор Иран изстреля стотици ракети и дронове към израелски военно-стратегически обекти и населени райони. Израелските противоракетни системи предотвратиха голяма част от атаките, но все пак имаше загуби и разрушения в Израел. Според информация от израелската армия, до момента загиналите в Израел са поне 24, а стотици са ранени, докато в Иран жертвите са над 650, сред които 263 цивилни, и над 2000 ранени.
Военни операции и стратегически намерения
Израелските военни съобщиха, че е извършено нападение по множество цели в Иран, включително заводи за ракети и ядрени изследователски центрове в Техеран. В операцията участваха над 60 изтребителя, а основните акценти бяха насочени към ядрените и балистичните програми на Иран.
Ударите на Израел доведоха до унищожение на ирански съоръжения в Натанз, Исфахан и в близост до Техеран, както и редица от ракетните установки, което намали интензивността на иранските ответни действия.
Премиерът на Израел Бенямин Нетаняху съобщи, че страната му е „в решаващ исторически момент“ и подчерта, че Израел ще продължи да действа, докато не успее да се справи със заплахата от иранската ядрена програма. „Ние защитаваме свободния свят от тероризма и варварството, изнасяни от Иран,“ добави Нетаняху.
Позицията на Иран и ответни реакции
Иран твърди, че ядрената му програма служи на мирни цели, но остава единствената страна без ядрено оръжие, която обогатява уран до 60% – ниво, близко до оръжейните 90%. След атаките от Израел, иранското ръководство предупреди, че всяка военна намеса от САЩ ще доведе до „необратими последствия“ за Америка, като аятолах Али Хаменей подчерта: „Иранската нация няма да се предаде“.
Международни реакции и дипломатически усилия
САЩ, оглавени от президента Доналд Тръмп, засега са се въздържали от пряко военно участие, но администрацията обяви, че ще предостави два седмици за дипломатически действия, преди да вземе решение относно възможна намеса.
Тръмп изрази нежелание за дълготрайна война, а целта му е само да попречи на Иран да придобие ядрено оръжие. В същия момент, Вашингтон изпрати самолетоносач и изтребители в района, а държавният секретар Марко Рубио акцентира на факта, че Израел е действал самостийно, въпреки че по-късно Тръмп опроверга това твърдение.
Европейските държави – Великобритания, Франция и Германия – настояват за мирно разрешаване на конфликта и организират среща с иранския външен министър в Женева. Германският канцлер Фридрих Мерц нарече израелските удари „действие в полза на Европа“ и подчерта, че те отслабват терористичния потенциал на Иран.
Рискове и анализ
Според анализ на Associated Press, конфликта между Израел и Иран е безпрецедентен по обхват и интензитет, а опасността от въвличане на крупни световни сили е реална, особено предвид нестабилността в Близкия изток след войната в Газа. Reuters отбелязва, че за първи път от години, ирански ракети и дронове успяват да пробият израелската защита и да нанесат щети на цивилни.
Deutsche Welle акцентира и на дипломатическите усилия от страна на европейските нации, които искат моментално спиране на огъня и възобновяване на преговорите, докато Русия и Китай призовават за сдържаност и предупреждават срещу разширяване на конфликта.
Ескалацията на напрежението между Израел и Иран през юни 2025 година обозначава нов етап на пряка конфронтация, който носи значителни рискове за регионалната и световната сигурност.
Докато военните действия се развиват, изходът на конфликта ще зависи от ефективността на дипломатическите усилия и готовността на световните мощности да предотвратят по-широка война.
