Фермерите по целия свят са наранявани от конфликта в Иран, който доведе до увеличаване на цените на природния газ и намаляване на доставките на торове, поради почти пълното блокиране на Ормузкия проток, съобщава Асошиейтед прес.
Недостигът на торове застрашава доходите на фермерите в развиващите се държави, които вече страдат от повишаване на температурите и променливо време, и би могъл да увеличи цените на храните в световен мащаб.
Най-бедните производители в Северното полукълбо разчитат на внос на торове от Залива и недостигът настъпва точно в началото на сезона на засяване, отбелязва Карл Скау, заместник изпълнителен директор на Световната програма по прехраната (WFP).
„В най-добрия вариант това води до по-ниски добиви, а в най-лошия може да доведе до загуба на реколтата през следващия сезон. По-високите разходи за производство вероятно ще обременят цените на храните през следващата година,“ предупреждава той.
55-годишният оризов производител Балдев Сингх от Пенджаб в Индия споделя, че малките фермери, които съставляват основната част от аграрния сектор, биха могли да не оцелеят, освен ако правителството не предостави субсидии за торове в момент на пик на търсенето през юни.
„В момента очакваме и се надяваме,“ казва той.
Конфликтът блокира доставките на важни торове
Иран е наложил значителни ограничения на транспорта през Ормузкия проток, през който обикновено преминава около 20% от световните доставки на нефт и почти 30% от търговията с торове.
Азотът и фосфатите, основни съставки на торовете, са под непосредствена заплаха заради блокадата.
Доставките на азот, включително карбамида (урея) – най-разпространеният тор, основен за растежа на растенията – са особено засегнати от транспортни затруднения и значително увеличаване на цената на втечнения природен газ, необходим за производството.
Конфликтът е намалил световната търговия с урея с около 30%, отбелязва Крис Лоусън от „Си Ар Ю груп“ (CRU Group), консултантска компания по търговия с суровини.
Някои страни вече страдат от критичен недостиг, отбелязва Радж Пател, икономист по хранителни системи в Университета на Тексас. Например, Етиопия получава над 90% от азотните си торове от Персийския залив през Джибути, но този маршрут беше затруднен още преди избухването на конфликта през февруари.
„Сега е времето за засяване, а торът не е наличен,“ заявява Пател.
Доставките на фосфати, което е важно за растежа на корените, също са засегнати. Саудитска Арабия произвежда около 20% от световния фосфатен тор, а регионът изнася над 40% от световната сяра, основна съставка в обработката на нефт и газ, пояснява Лоусън.
Дори след приключването на конфликта, производителите в Персийския залив вероятно ще изискват сигурност, преди да възобновят доставките, а разходите за застраховки вероятно ще нараснат, казва Оуен Гуч, анализатор в „Аргъс консултинг сървисиз“.
В Индия правителството е приоритетизирало доставките на урея за вътрешна употреба и осигурява на производителите на торове около 70% от необходимия им газ. Някои заводи работят под капацитет, което води до намаляване на производствения обем.
„Системата на храните е крехка и зависи от стабилни доставки на торове, за да могат фермерите да произвеждат храната, от която светът се нуждае,“ казва Хана Опсал-Бен Амар от „Яра интернешънъл“ (Yara International), една от най-големите компании за торове в света.
Недостигът се случва в ключов период
Торовете обикновено се прилагат непосредствено преди или по време на засяването, така че при забавяне на доставките се пропускат важни етапи на растежа, и добивите могат да спаднат, дори ако по-късно доставките на торове се подобрят.
Въздействието вече е осезаемо в САЩ и Европа, където основният сезон на засяване вече е в разгара си, а се очаква да обхване и първия сеитбен сезон в много части на Азия през следващите месеци.
Цените на торовете все още не са достигнали нивата, наблюдавани след атаката на Русия в Украйна, но тогава цените на зърното бяха по-високи, което помогна на фермерите да покрият разходите, отбелязва Джоузеф Глаубер от Международния институт за изследване на хранителната политика.
В момента цените на зърното са по-ниски, което означава по-ниски печалби, и фермерите вероятно ще се наложи да се насочат към култури, които изискват по-малко торове – например соя в САЩ – или да намалят количествата торове, което ще понижи добивите. По-ниските добиви могат да доведат до увеличаване на цените за потребителите.
Други нации вероятно няма да успеят да компенсират недостига. Китай, най-голям производител на азотни и фосфатни торове, се фокусира върху вътрешното задоволение на нуждите, а износът на урея вероятно няма да бъде възобновен до май, казва Лоусън. Заводите в Русия, друг главен играч на пазара, функционират почти на пълен капацитет.
Развиващите се нации са уязвими
Нарушенията в доставките вече са налице в Африка, където много фермери разчитат на внос на торове от Близкия изток и Русия.
Обилните дъждове в Източна Африка оставили на фермерите само седмица с сухо време, за да подготвят полетата и да внесат торове, казва Стивън Мучири, кенийски производител на царевица и главен изпълнителен директор на Федерацията на източноафриканските фермери, представляваща 25 милиона малки производители.
Липсата на торове и повишаващите се цени създават сериозни затруднения за фермерите, принуждавайки ги да използват по-малко хранителни вещества, което води до намаляване на добивите. Дори кратки забавяния в торенето могат да намалят добивите от царевица с около 4% за един сезон, отбелязва Пател, позовавайки се на изследвания от Замбия.
Правителствата могат да отговорят с мерки като субсидии, насърчаване на местното производство и контрол върху износа.
Индия вече предоставя субсидии за закупуване на торове, за да намали финансовия натиск върху фермерите, но тези субсидии ограничи защитните мерки на властите за дългосрочни инвестиции в аграрния сектор. Според Института за енергийна икономика и финансов анализ в САЩ, страната е предвидила 12,7 милиарда долара единствено за субсидии за урея тази година.
Опитите за увеличаване на вътрешното производство на урея обаче повишават зависимостта на Индия от вносен газ, а прекомерната употреба му вреди на местните почви, споделя Пурва Джейн от Института за енергийна икономика и финансов анализ, подкрепяща употребата на органични торове.
Намаляването на зависимостта от вносни торове може да осигури защита на фермерите и потребителите от колебания в цените на енергията и климатичните промени, казва Оливър Оливейрос, изпълнителен координатор на Коалицията за агроекология.
„Това може да бъде решаваща точка,“ заключава той.
