Гренландия – стратегическият арктически остров с ключово значение за сигурността и глобалния баланс на силите – се превръща във фокус на нарастващо геополитическо напрежение. Швеция, Норвегия, Германия, Франция и Нидерландия започнаха да изпращат свои военни контингенти на територията на автономната датска област в демонстрация на подкрепа за сигурността на острова и за суверенитета на Дания.
Решението идва на фона на безрезултатна среща между външните министри на Дания и Гренландия и представители на администрацията на САЩ, на която не бе постигнат напредък по ключовия спор – настояването на американския президент Доналд Тръмп Вашингтон да поеме контрола над острова, мотивирайки се с националната сигурност на САЩ.
Без пробив във Вашингтон
Реакциите в датската преса след срещата в Белия дом варираха от предпазлив оптимизъм до открит песимизъм – от „Основни разногласия остават“ до „Катастрофата беше предотвратена – засега“.
Общият извод обаче е един: позициите не са сближени. Доналд Тръмп не отстъпи от тезата си, че Дания не е в състояние да гарантира сигурността на Гренландия в условията на нарастващо руско и китайско присъствие в Арктика.
„Проблемът е, че Дания не може да направи нищо, ако например Русия или Китай решат да окупират Гренландия. А ние можем да направим много. Видяхте как се справихме с Венецуела. Но по въпроса за отбрана – не можем да разчитаме на Дания. Знаете ли какво казаха – ще разположим още една шейна с кучешки впряг“, заяви Тръмп, като все пак добави: „И все пак – имаме добри отношения с Дания и вярвам, че ще успеем да се разберем.“
Изявлението предизвика остра реакция в Копенхаген и Нуук, където подобни коментари се възприемат като подкопаване на суверенитета и като политически натиск върху автономната територия.
Европейски отговор и демонстрация на солидарност
В отговор Дания обяви засилване на собственото си военно присъствие на острова, а няколко съюзнически държави от НАТО – Швеция, Норвегия, Германия, Франция, Нидерландия и Великобритания – започнаха да изпращат ограничен брой военнослужещи.
Те ще участват в съвместна разузнавателна група и подготвителни дейности преди по-голямото военно учение „Арктическа издръжливост“, планирано за по-късно през годината.
Целта е ясна: политически и военен сигнал за подкрепа към Дания и гренландските власти, както и демонстрация, че европейските съюзници са готови да защитят статуквото в Арктика. Според анализи на водещи европейски медии, това е и опит да се противодейства на едностранни действия или натиск от страна на Вашингтон, без обаче да се стига до открит конфликт в рамките на НАТО.
Марк Якобсен, преподавател в Кралския датски колеж по отбрана, коментира ситуацията така:
„Това, което виждаме сега, е, че страните от НАТО се показват като истински приятели. Това не е дейност на НАТО като такава, защото отнема време преди цялата организация да може да се съгласи да направи нещо заедно. Но мисля, че следващите стъпки ще са, че НАТО като организация ще присъства повече в Арктика“.
Разделения в НАТО
Въпреки демонстрацията на солидарност, единомислието в Алианса не е пълно. Полският премиер Доналд Туск обяви, че Варшава не планира да изпраща военни в Гренландия, подчертавайки необходимостта от предпазливост и от избягване на допълнителна ескалация.
Според коментари в германски и френски медии това показва, че част от източноевропейските страни остават фокусирани основно върху непосредствената заплаха от Русия в Източна Европа, а не върху арктическия театър.
Реакцията на Русия
Интересното е, че Москва реагира остро на засиленото военно присъствие, но досега този тон не е бил отправян по отношение на заявените намерения на Тръмп относно присъствие на американски войски.
От руското посолство в Брюксел изразиха „сериозна загриженост“ и определиха планираното учение като „мащабен колективен десант“. Според руската позиция това представлява ясно послание за сдържане, насочено както към Русия, така и към Китай.
Руски анализатори, цитирани от държавни и независими медии, твърдят, че Западът използва аргумента за сигурността, за да милитаризира Арктика и да ограничи достъпа на Русия до стратегически морски маршрути и природни ресурси.
В същото време Кремъл подчертава, че собственото му военно присъствие в региона е „отбранително“ и съответства на международното право – теза, която западните столици оспорват.
Позицията на САЩ и по-широкият контекст
От американска страна реториката остава твърда. Администрацията на Тръмп вижда Гренландия като ключов елемент от противоракетната отбрана, контрола върху Северния Атлантик и достъпа до редки суровини, които стават все по-важни в условията на глобална конкуренция.
Американски медии отбелязват, че натискът върху Дания е част от по-широка стратегия за засилване на американското влияние в Арктика, където климатичните промени отварят нови морски пътища и икономически възможности.
Към момента ситуацията остава напрегната, но контролирана. Европейските съюзници се опитват да балансират между подкрепата за Дания и избягването на директна конфронтация със САЩ, докато Русия предупреждава за последици от по-нататъшна милитаризация.
Гренландия, макар и в центъра на геополитическата буря, настоява въпросите за сигурността и бъдещето ѝ да се решават с нейно участие и при зачитане на автономния ѝ статут.
Предстоящото учение „Арктическа издръжливост“ и евентуалното по-активно ангажиране на НАТО в региона ще бъдат ключови индикатори дали кризата ще се задълбочи или ще бъде овладяна по дипломатически път.
