В България държавната партийна субсидия (на глас), която след установената в бюджетирането грешка е стигнала 13,23 лв., е най-високата в Европа, близка само до положението във Финландия, където обаче се стимулира демокрацията, а не партокрацията.
Сравнителен анализ сред страните от Европа показва, че, примерно в Словакия за глас се дават по 0.30 евро, в Латвия – по 0,71, в Белгия – по 1.25 евро, в Австрия по 2-2,50. В Дания и съответно в Португалия излизат по малко повече.
В Германия има основна държавна субсидия, която се определя по 1 евро за всеки подаден действителен глас до 4 млн. получени гласа и по 0,83 евро за всеки действителен глас над 4 млн. получени гласа, като има опция за добавка и от дарения.
Как се стигна до днешното българско рекордьорство?
През 2002 г. след предходна промяна на закона в 38-о НС държавата за пръв път отпуска издръжка на партиите по един лев на глас, което прави по 4-5 млн. лв. за следващите три години.
Според приетия през 2005 г. Закон за политическите партии и първоначалната му разпоредба, парите се определят на база 1% от минималната работна заплата (МРЗ) на година – по 1.50 лв. на вот по тогавашни сметки.
Една година по-късно парламентът вдига субсидиите – на 2% от МРЗ, като заплатата междувременно също скача. С постановление на МС, свързано с увеличаването на минималното възнаграждение, през 2007 г. субсидията пак бива увеличава. Става 3.60 лв. на глас, а през 2008 г., след ново автоматично повишение, стига 4.40 лв. През 2009 г., в резултат на същата обвръзка (заплата вече е 240 лв.), един глас вече носи на партиите по 12 лв. годишно.
В края на 2011 г. законът е променен и субсидията е “разкачена” от минималната заплата. Оттогава парите за партиите се определят ежегодно в държавния бюджет, като от края на 2013 г., след направена корекция надолу, се стига на хартия до 11 лв. на глас, пари, които поради грешка в бюджетирането, се оказаха към днешна дата увеличени на 13,23 лв.
КАК Е В ЕВРОПА?
В Малта и Швейцария няма пряко финансиране от държавния бюджет за партиите и коалициите. Действа специален механизъм, регламентиращ самофинансиране – от членски внос и от дарения.
В Швейцария държавно финансиране получават само парламентарните групи. Осигуряват се чрез законово регламентиран задължителен годишен членски внос на партийните членове и от дарения (по строги правила и подлежащи на стриктен контрол).
И в Холандия партиите се издържат основно от членски внос, има и държавното субсидиране, но то е несъществено.
В ПОВЕЧЕТО ДЪРЖАВИ ОТ ЕС ИМА ДЪРЖАВНО ФИНАНСИРАНЕ, МОДЕЛИТЕ СА РАЗЛИЧНИ
Основните субекти са политически партии и коалиции от партии, като примерно в Естония пари се осигуряват само за политически партии.
В Румъния, където се субсидират и партии, и коалиции, парите за коалицията се разпределя между партиите в нея съобразно подписано вътрешно споразумение, а при липса на такова – според броя на получените мандати при парламентарно представените коалиции. Така е и в Гърция. ( Подобен е регламентът в България според Закона за политическите партии).
В някои държави субсидия получават и независими кандидати или депутати, примери са Германия и в Дания.
По изключение получатели на средства са и кандидатски листи при местните избори, както е в Дания. Презумпцията е, че нерядко на местните избори участват субекти, които не са идентични с партиите, които се състезават на националните избори.
УСЛОВИЯ ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА ДЪРЖАВНО ФИНАНСИРАНЕ
Участие в изборите
Условие за получаване на финансиране от държавата е участието в избори за национален парламент и за Европейския парламент, понякога и за местни избори.
Когато националният парламент е двукамарен, участието в избори за всяка една от камерите дава право на държавно финансиране при определени условия, както е примерно в Холандия.
В Германия се получават субсидии и за местните избори. Тъй като държавата е федерална, изборите в провинциите често са индикация за представянето на партията или коалицията и на националните. Тук традиционните партии участват и в изборите за провинциите, и в изборите за Бундестага.
В Румъния, която е унитарна държава обаче, също има финансиране за местните избори. Там се субсидира партии и коалиции от партии, ако спечелят поне 50 мандата за общински съветници и съветници за община Букурещ.
В Дания кандидатските листи на местните избори получават субсидия за осъществяване на дейността си в съответната община.
В Словения партията получава средства от бюджета на местната общност, ако е получила поне половината от необходимия брой гласове за избирането на един член на местния съвет.
Получаване на определен процент или брой от гласовете
Най-често право на държавно финансиране имат партиите или коалициите, които са получили определен процент от подадените действителни гласове.
Процентът е различен в отделните държави – например в Австрия (за парламентарни избори), Испания, Словения и Унгария – 1 на сто, в Гърция и Кипър – 1.5 на сто, в Латвия и Люксембург – 2 на сто, в Литва, Франция и Чехия – 3 или повече от 3 на сто и т.н.
В Германия право да получат финансиране имат субектите, които са получили 0.5% от гласовете на парламентарни избори или избори за ЕП или 1 % от гласовете на изборите в провинциите.
Някъде към процента от действителни гласове има и допълнителни изисквания. Например, в Гърция партията или коалицията, която не е парламентарно представена, трябва да е регистрирала и кандидатски листи в най-малко 70 % от избирателните райони в страната. Подобна е уредбата и в Кипър.
Когато става дума за коалиции, е възможно да се предвиди по-висок процент от този на партиите.
Например в Словения (където партията трябва да получи 1 на сто) за коалиция от две партии изискването е да е получила 1.2 на сто, а за коалиция от три и повече партии – 1.5 на сто от гласовете.
В отделни държави е необходимо да се получи определен брой гласове. Например в Португалия парламентарно непредставените партии трябва да са получили най-малко 50 000 гласа, за да бъдат финансирани от държавата.
В Дания правото на политическите партии и независимите кандидати да получат субсидия зависи от това дали имат минимум хиляда действителни гласа. При местните избори кандидатската листа следва да е получила минимум 100 действителни гласа, а за столицата Копенхаген – 500 действителни гласа.
Представителство в съответния изборен орган
Представителството в изборен орган дава право за получаване на субсидия от всяка партия, коалиция или независим кандидат.
Изключение прави Великобритания, където само опозиционни партии, представени в Камарата на лордовете и Камарата на общините, получават финансиране от държавата.
Представителството в изборен орган – единствена възможност за държавно финансиране
В Белгия субсидия се осигурява само на партиите, които са представените в Камарата на представителите и в Сената.
В Холандия партията или коалицията трябва да е получила поне едно място в Долната камара или в Сената и тъй като тази норма на представителство е много ниска, тя се компенсира с правилото, че не се отпуска субсидия на политическа партия, която на съответната дата няма поне 1 000 члена.
В Австрия представителството в Европейския парламент е условие за получаване на държавно финансиране.
Във Финландия се изисква партията или коалицията от партии да е получила места в парламента, за да има право на субсидия.
Във Великобритания представителството в изборния орган се съчетава с изискване за получаване и на гласове. За да има право на финансиране, опозиционната партия трябва да е получила поне едно място и 150 000 гласа или две места на изборите за Камарата на общините.
Най-често, когато партията или коалицията има представители в изборния орган, тя получава ежегодна субсидия, докато участвалите в изборите партии и коалиции, които не са представени, получават еднократна субсидия.
При определени условия в Швеция субсидията се отпуска за всяка година от четиригодишния мандат на парламента, като размерът й намалява с всяка година – 75% от пълната основна сума се изплаща през първата година, 50% през втората година и 25% – през третата и четвъртата година. В тази държава се взема предвид представянето на партията на последните два избора.
У нас парламентарно непредставените партии, които са получили не по-малко от 1 на сто от всички действителни гласове на последните парламентарни избори, имат ежегодна субсидия, неподлежаща на корекции през годините на мандата на парламента.
НАЧИНИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА РАЗМЕРА НА СУБСИДИЯТА
Основна- плюс допълнителна субсидия
В някои държави правоимащите субекти получават една основна сума, като към нея се добавя допълнителна сума, определена по различни критерии. Замисълът е чрез допълнителната субсидия да се отчита по-добре влиянието на партията в обществото.
В Германия има основна държавна субсидия, която се определя по 1 евро за всеки подаден действителен глас до 4 млн. получени гласа и по 0,83 евро за всеки действителен глас над 4 млн. получени гласа.
Към основната субсидия се прибавят по 45 евроцента за всяко евро получено дарение, като то трябва да е до 3 300 евро.
В същото време партията не може да получава субсидия, надхвърляща годишния й деклариран доход, събраното основно от членски внос и от регламентирани дарения. ( Има съобразяване на субсидията със собствените приходи на партията, взема се предвид подкрепа, която партията си осигурява от своите поддръжници, което пък показва косвено нейната тежест в обществото).
В Германия е определена горна граница за общата субсидия за всеки правоимащ субект получава, обвързана е с инфлацията.
В Люксембург партия, която е получила до 4 места получава основна субсидия от 50 000 евро, за спечелени 5-7 места – 100 000 евро, за спечелени 8-11 места – 150 000 евро, за спечелени над 12 места – 200 000 евро. Към основната субсидия се добавят по 10 000 евро за всеки депутат. Ако партията е спечелила 6 места, тя получава 100 000 евро и още 60 000 евро (по 10 000 евро за всеки от шестте депутата), при което общата субсидия възлиза на 160 000 евро.
В Белгия всяка парламентарно представена партия получава сума в размер от 125 000 евро, както и по 1.25 евро за всеки действителен глас, получен на парламентарни избори.
В Австрия размерът на финансирането се определя като годишна субсидия в твърд размер от 218 000 евро за всяка парламентарно представена партия и еднократна субсидия за непредставените партии при парламентарни избори от 2,5 евро за всеки подаден действителен глас. За участие в изборите за ЕП се получава еднократна субсидия за представена партия, която се определя по 2 евро за всеки подаден действителен глас.
В Естония е обратното. Там непредставените в парламента партии(при 5% праг за влизане в парламента) получават твърда сума. Партиите, получили 1% от гласовете, вземат 9 587 евро годишно, а партиите, получили 4% от гласовете – 15 978 евро годишно.
Твърда сума за получен глас
Най-лесният начин за изчисляване на субсидията е, когато се определя твърда сума за всеки получен на изборите глас.
В някои държави тази сума се прилага независимо дали субектът е представен или не в съответния изборен орган, а в други държави – само за непредставените субекти, тъй като правилата за определяне на субсидията на представените в съответния орган субекти са различни. Тази сума варира значително.
В Германия основната субсидия се формира, като получените гласове се умножат по 0.83 или 1 евро.
В Словакия се начислява по 0.30 евро на глас, в Латвия – по 0,71 евро на глас за една година, в Австрия – по 2-2.5 евро, а във Финландия – 12.25 евро на глас. В Дания партиите, коалициите и независимите кандидати получават по 22.30 крони, а кандидатските листи в местните избори – по 4 крони за всеки действителен глас.
В Португалия стойността на всеки действителен глас се определя като 1/135 част от стойността на минималната работна заплата в страната. Сумата сега е 2.84 евро, а за 4-годишния мандат на парламента представлява 11.36 евро за всеки получен действителен глас.
Субсидия по формули и коефициенти
Във Великобритания има сложна формула за изчисляване на субсидията за опозиционните партии въз основа на гласовете, получени на изборите за Камарата на общините. Камарата на лордовете сама определя начина на финансиране, от който се ползва само най-голямата опозиционна партия.
В Литва броят на получените гласове се умножава по коефициент, който се определя на всеки 6 месеца от ЦИК.
Бюджети за субсидиране
В Румъния ежегодно се определя бюджет, който се разпределя между партиите като държавна субсидия. Този бюджет представлява 0.04% от приходите в държавния бюджет. След като се установи неговата сума за съответната година, той се разделя в съотношение 75% : 25%, като първата част се разпределя между представените в двете камари на парламента партии съобразно получените от всяка партия гласове, а втората част – между субектите, които имат право да получат субсидия за участие в местните избори, като отново се вземат предвид получените гласове.
Основа за анализа е академично проучване от 2018г.„Политики за партийни субсидии за партии и коалиции, които имат между 4 и 1% вот в ЕС“ под ръководството на проф. д-р Ганета Минкова, СУ „Св. Климент Охридски.
Прегледът включва страните от ЕС -Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Португалия, Румъния, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Холандия, Чехия, Швеция и отчасти Испания и Италия. Включена е и Конфедерация Швейцария, коята не членува в ЕС, но в много отношения има сходен статут с този на държава членка.
Заб: Заглавието е на „Екип нюз“.
, която след установената в бюджетирането грешка е стигнала 13,23 лв., е най-високата в Европа, близка само до положението във Финландия, където обаче се стимулира демокрацията, а не партокрацията.){kind=link}