От днес влизат в сила новите изисквания на БНБ към банките за показателите за кредитни стандарти при отпускане и при предоговаряне на кредити, обезпечени с жилищни недвижими имоти. Те бяха приети на заседанието на УС на БНБ на 11 септември, съобщиха тогава от Централната банка.
Изискванията обхващат сектор „Домакинства“ и се прилагат спрямо кредитите, обезпечени с жилищни недвижими имоти, намиращи се на територията на България, и се спазват както на индивидуална, така и на консолидирана основа.
Изискванията предвиждат съотношението между размера на кредита и стойността на обезпечението при отпускане да е в размер не по-висок от 85 процента, съотношението между размера на текущите плащания във връзка с обслужването на дълга и месечния доход на кредитополучателя при отпускане да е в размер не по-висок от 50 процента, и максималният срок по договора за кредит (матуритет) да не е по-дълъг от 30 години.
Съотношенията, залегнали в изискванията, както и матуритетът, ще се изчисляват съгласно утвърдения от УС на БНБ минимален набор от показатели за наблюдение на кредитните стандарти при отпускане на кредити, обезпечени с жилищни недвижими имоти.
От Централната банка разясниха, че решението на УС за въвеждане на изисквания представлява последващ етап от формализирания процес на оценка на рисковете при кредитирането, обезпечено с жилищни недвижими имоти, включващ разработване на количествена методология за оценка на риска (карта на риска), регулярен механизъм на наблюдение и отчетност.
На тази основа направеният периодичен анализ показва, че кредитната активност в сегмента продължава да се характеризира с изразен кредитен растеж, който допълнително се ускорява през второто тримесечие на годината. Оценката на риска сочи придвижване в по-висока рискова категория на определени индикатори – кредитен растеж, задлъжнялост, цени на жилища и надцененост, среден размер на кредитите, което сигнализира за потенциално натрупване на средносрочни рискове за банковата система, отбелязаха от БНБ. Не се наблюдава влошаване на среднопретеглените показатели за кредитните стандарти, но се запазват идентифицираните потенциални зони на уязвимост по линия на съвкупността от кредити със съотношения във високи интервали. С въведените изисквания се цели превантивно подсигуряване на устойчивостта на банковата система в контекста на повишаващите се тенденции в проявлението на цикличните рискове в средносрочен план, посочиха от централната банка.
От БНБ отбелязаха още, че изискванията подкрепят поддържането на стабилността на банковата система като допълват приложените до момента от Централната банка капиталови буфери, определени с едни от най-високите нива в Европа. Те нямат възпиращ кредитната дейност характер, а следват надзорния подход на БНБ за висока консервативност и общата практика на макропруденциални мерки, приложена в страните от ЕС.
Управителят на БНБ Димитър Радев коментира в интервю за БТА по повод приетите изисквания, че въвеждането на новите мерки е „логична стъпка в системния подход на Централната банка по темата. По-рано тази година ние преминахме от статистическо към надзорно наблюдение на ипотечното кредитиране със съответни задължителни изисквания към банките, припомни Радев. Управителят на БНБ посочи още, че „очакваният и търсен ефект е овладяване на експанзията, а не стагнация, по отношение на кредитите, обезпечени с жилищни недвижими имоти“.
