Вим Вендерс, който днес отбелязва 80 години, е важна фигура в движението „Ново немско кино“. Той е известен в световен мащаб с культовите си филми „Париж, щата Тексас“ и „Криле на желанието“ (по-известен като „Небето над Берлин“), които са наградени на фестивали в Венеция и Кан, а също така е номиниран за „Оскар“ в категорията документално кино.
Интересна част от биографията на Вендерс, с истинско име Ернст Вилхелм Вендерс, е, че е започнал пътя си като кинокритик и не е предполагал никога, че ще стане режисьор. Той споделя, че известни творци като Жан-Люк Годар, Франсоа Трюфо и Клод Шаброл също са започнали кариерата си в ролята на кинокритики.
Вим Вендерс е известен на глобалната кино сцена със своята скромност и почтеност. Според „Гардиън“, в него има нещо от ангелите в „Криле на желанието“, които гледат на хората от високо, но не могат да разговарят с тях директно.
По-малко известен детайл е, че дори с дълга страст към фотографията, Вендерс никога не се е самоопределял като фотограф. Първият фотоапарат получава от своя баща в Дюселдорф.
От 60-те до 80-те години на 20-ти век, Вендерс основно използва Polariod, като си води индивидуален визуален дневник на идеи и образи. Той притежава хиляди уникални снимки от снимачни площадки и свои пътувания из Европа и Съединените щати.
Неговите фотографии улавят както малки селца, така и огромни метрополиси, пустини и пътища, включително и близките му приятели и значими личности като Ани Лейбовиц, Денис Хопър и Петер Хандке.
В периода между 1973 и 1983 г. Вендерс заснема над 12,000 полароидни снимки, от които запазва 3,500. Той обяснява: „Селфият не е само в снимките, а в историите, които стоят зад тях.“ Говорейки за каталога си Instant Stories, Вендерс го описва като колекция от разкази вместо традиционен фотоалбум.
Спомняйки си случайна среща с „високо момиче“ в нюйоркски клуб, той разказва как непозната му е оставила телефонния си номер и го е поканила в Сан Франциско, ако реши да отиде сам. И той се съгласил, а всеки веднага ще познае в нея младата Ани Лейбовиц, бъдещата известна фотографка.
Вендерс вярва, че фотографията е също толкова важен инструмент, колкото и киното, и двата формата могат да разказват истории по уникален начин. Той споделя, че в света на фотографията няма граници и тя предлага различни подходи за разказване на какви ли не истории.
Често в снимките си Вендерс улавя обикновени сцени и места, които за други биха изглеждали безинтересни, но за него самите те носят значима стойност.
Затова той отделя много време на фотографията, като вярва, че по този начин може да изрази себе си и да остане креативен. Освен това твърди, че това му помага да разбере по-добре света и хората около него.
Днес продължава да снима с Polaroid, но също така използва и съвременни цифрови формати. Неговите цифрови изображения показват същата перспектива както и филмите му: обикновени сцени, обстановки и хора, които са важни за неговото вдъхновение и възприятие на света.
Друга голяма страст на Вендерс е рокендрол музиката. „Ако не беше музиката, вероятно щях да стана адвокат“, признава той. Влиянието на страстта му към музиката е очевидно, тъй като е работил с рок звезди като U2, Ник Кейв и Лу Рийд.
Интересно е, че любимите му детски книги са „Приключенията на Том Сойер“ и „Приключенията на Хъкълбери Фин“ от Марк Твен. Той казва, че макар да е смятал Хък за плашещ, в Том винаги е виждал „нещо познато“.
Вендерс признава, че е преди всичко пътешественик. Пътуването е централна тема в неговите филми – от „Париж, щата Тексас“, носител на „Златна палма“, до „Клуб Буена Виста“ и „Прекрасни дни“, който миналата година участва в конкурса за „Оскар“. Той е доказал, че даже когато работи с неизвестен режисьор, той има уважение към японската култура.
Вендерс е посещавал България многократно.
„Прекрасни дни“ грабна наградата на публиката на „София филм фест на брега“ през миналата година.
Според информация от БТА, „По пътя“ е основната тема на предстоящия 30-и „София филм фест“, който ще се проведе от 12 до 31 март 2026 г. и ще бъде посветен на самия фестивал.
Юбилейният СФФ ще покани редица от най-значимите световни режисьори и актьори, които са посещавали фестивала през годините. Вим Вендерс, чиято 80-годишнина ще бъде чествана с програма от филми, е един от тях, съобщава „Арт фест“.
Режисьорът бе специален гост на СФФ през 2018 г., десет години след първото си посещение в България.
През 2023 г. български ученици имаха възможността да се срещнат с Вендерс в Германия.
За своята 80-годишнина, в Бон ще се проведе значима ретроспектива, която ще се фокусира върху непреходната тема какво значи да се движиш в света. Тя ще разгледа как пътуванията и визията му за киното са повлияни от красотата на загубата на ориентация. За Вендерс, понятието да се изгубиш не представлява провал, а радост. „Когато си изгубен, наистина можеш да се отпуснеш и да бъдеш тук“, споделя той пред „Дойче веле“.
В продължение на над 50 години, германският артист кани публиката да се потопи в неговите творби, разнасяйки я през непознати места и емоционални пространства.
Вендерс никога не е възприемал движението само като разстояние, а като откритие. Роден на 14 август 1945 г. в Дюселдорф, той израства в град, почти разрушен от войната.
При откритията на изложбата, той посочва сюрреалистичния контраст между следвоенна Германия и далечните страни, които е научавал чрез енциклопедията на дядо си и вестниците на баща си. „Това беше огромно откритие за мен и стана движеща сила в живота ми. Святът се оказа по-добър. Винаги съм искал да знам всичко за него. Ако бях останал у дома, нямаше да съм тук“, споделя той.
Това детско желание за изследване поставя основите на кариера, обхващаща множество континенти и жанрове.
Основна тема в творчеството на Вим Вендерс е движението на хората – както емоционално, така и физическо, търсещи свързаност и принадлежност. Тази притча е представена и в неговата класика „Париж, щата Тексас“.
„Всеки филм е пътуване, което не е само физическо, а и емоционално пътуване към разбирането на нещо“, казва той.
Вендерс с лека носталгия споменава епохата преди цифровизацията, когато е било възможно да се изгубиш умишлено в нови градове. „Във всеки голям град по света се опитвах да се изгубя при първото си посещение. Когато успеех, чувствах, че точно в този момент наистина разбирам града“, споделя той.
Независимо от многобройните си пътувания, Вендерс не крие, че Берлин е единственият град, който нарича свой, без да е сигурен каква е магията, която го привлича.
Днес Вим Вендерс остава ключова фигура в световното кино. Неговите фотографии и филми продължават да вдъхновяват и ангажират аудитория от разнообразен произход. Чрез тях той показва, че е важно не само да наблюдаваме, но и да виждаме, и че във всеки миг можем да открием нещо удивително.
Творбите на Вим Вендерс предизвикват размишления у всеки, който е изпитвал несъвместимост или жадува за нещо по-значимо. Неговите истории напомнят, че когато човек се изгуби, може да намери нови начини да види не само света, а и самия себе си.
