Погребани под улиците на Париж, катакомбите съхраняват костите на над 6 милиона души и са се превърнали в едно от най-страховитите места в Париж. Около тази костница се носят много легенди и всяка година все повече хора посещават тъмната страна на Града на светлината. Ето кои са най-смразяващите костите легенди и митове за Парижките катакомби.
Разкритата видеокамера
Това е една от най-страшните легенди за Парижките катакомби. В началото на 90-те години на миналия век група катафили (хора, които редовно изучават и изследват Парижките катакомби) се разхождали из тъмните стаи на костницата, когато открила на земята видеокамера.
На камерата все още имало записани кадри. Докато гледали, те чули тревожни шумове. От видеото разбрали, че човекът, който държал камерата, се е загубил и няма представа как да избяга. Колкото повече гледали, толкова по-ясно ставало: мъжът бил полудял в подземната мрежа от тунели.
Видеото завършва внезапно, като мъжът изпуска камерата на земята. И до днес никой не знае кой е бил той и дали някога е успял да се измъкне жив. Мнозина смятат, че филмът „Каквото горе, такова и долу“ е вдъхновен от тази трагедия.
Гласове в полунощ
Вероятно свързана с историята с видеокамерата по-горе, известна легенда за парижките катакомби разказва, че след полунощ в гробището се случва нещо ужасяващо.
Запазете разсъдъка си, ако се намирате в Парижките катакомби след полунощ. Според тази легенда тогава стените започват да говорят. Твърди се, че безплътни гласове ще се опитат да ви убедят да навлизате все по-дълбоко в катакомбите, докато не успеете да намерите отново пътя си навън.
Духът на Филиберт Аспарт
По време на Френската революция един мъж на име Филибер Апсаир е портиер в болницата във Вал дьо Грас. По време на мисия да донесе определен ликьор от мазето, Филибер попада случайно в парижките катакомби.
Разхождайки се из черните катакомби сам, само с една свещ, Филибер се изгубва и обърква. Мнозина смятат, че по това време той може да е бил в нетрезво състояние. В крайна сметка свещта на Филибер угасва и всичко става черно, което прави невъзможно за него да се измъкне от дълбокия мрак на катакомбите.
Тялото му е намерено едва 11 години по-късно от група катафили. Те го идентифицират по ключодържателя на болницата, който виси на колана му. Аспаърт е погребан в катакомбите точно на мястото, където е починал, с надгробна плоча, описваща смъртта му. Катафилите и фолклористите, занимаващи се с катакомбите, твърдят, че на всеки 3 ноември духът на Филиберт навестява лабиринта на катакомбите.
Тайно скривалище в Парижката катакомба
През 2004 г. група полицаи проучва част от парижките катакомби, забранена за обществен достъп, и открива някои много странни неща. Първо, те откриват озвучителна система, която възпроизвежда предварително записан лай на куче пазач. След това откриват 3 000 квадратни метра галерии, свързани с телефони, използващи пиратско електричество.
Полицаите открили също така бар, дневна зона, работилница, салон и дори киносалон с 20 места. Шокиращо е, че седалките на киното са били издълбани в камъка на катакомбите. Най-страшното от всичко обаче било, че открили камери на таваните, които ги записвали.
Няколко дни по-късно полицейският отряд се върнал в района с по-голям екип, за да продължи разследването. Всичко, което били открили – от телефонните линии до кино „Парижките катакомби“, обаче било изчезнало. Единственото нещо, което останало, била бележка, която гласяла: „Не търсете“ (Ne cherchez pas).
Легендите са описани в The Tour Guy
