Виетнам има амбиция да се трансформира в просперираща нация до 2045 г. и да се утвърди като следващия „икономически тигър“ на Азия — израз, свързан със значителния икономически напредък на държави като Южна Корея и Тайван, съобщава Асошиейтед Прес.
Дали обаче предизвикателствата са многобройни: необходимо е балансиране на икономическия ръст с дългоочаквани реформи, справяне със застарявающото население, климатични заплахи и нестабилни институции. Допълнителни пречки идват и от действията на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп относно търговския излишък на Виетнам със САЩ, което е отражение на впечатляващото икономическо развитие на страната.
През 1990 година средният доход на виетнамците е бил около 1200 долара годишно, коригирано с местните цени. Днешната сума надхвърля 13 пъти тази стойност — достига 16 385 долара.
Трансформацията на Виетнам в глобален производствен център, с модернизирани магистрали, високи сгради и нарастваща средна класа, е помогнала на милиони да излязат от бедността, по подобие на Китай. Въпреки това, икономическият ръст, базиран на евтина работна ръка и износ, започва да забавя темповете си, а климатичните промени представляват сериозна пречка пред планираните реформи, които ще включват разширяване на частния сектор, подобряване на социалната защита и инвестиции в технологии и зелена енергия.
„Всички трябва да действаме, времето не чака“, коментира Мими Ву от консултантската компания „Рейс Партнърс“.
Инвестициите нарастват значително, частично в отговор на търговското напрежение между САЩ и Китай, сега САЩ представляват най-големия износен пазар за Виетнам. Бивши спокойни предградия вече са се трансформирали в индустриални зони, където товарни камиони минават през обширни логистични центрове, обслужващи нуждите на световни марки.
През 2024 г. Виетнам отчете търговски излишък със САЩ от 123,5 млрд. долара, което привлече вниманието на Доналд Тръмп. Той заплаши с мита от 46% за внос на виетнамски стоки. Въпреки това, двете страни достигнаха споразумение за ставка от 20%, а за стоки, смятани за пренасочени, мито от 40%.
При преговорите с администрацията на Тръмп, Виетнам акцентира на сравнението на митата с тези на съседни и конкурентни нации, казва бившият американски посланик във Виетнам Даниел Критенбринк.
„Докато (ставките) са в сходен диапазон, мисля, че Виетнам може да се справи с това“, добавя той, като уточнява, че остава неясно как точно ще се определя какво количество китайски елементи в износа ще бъде оценявано като „преувеличено“ и как точно ще бъдат облагани тези стоки.
Виетнам започна изменения в икономическата си политика дори преди митата на Тръмп да поставят под заплаха модела му на производство на евтин износ, осъзнавайки рисковете от т.нар. „капан на средните доходи“, при който икономическият напредък се забавя, ако не се предприемат значителни реформи.
За да преодолее „капанa на средните доходи“, Южна Корея се насочи към електроника, Тайван – към полупроводниците, а Сингапур – към финансовите услуги, отбелязва Ричард Макклелън, основател на консултантската компания „Ер Ем Ей Си адвайзъри“.
Обаче, днешната икономика на Виетнам е по-разнообразна и сложна от икономиките на тези държави по време на техния ръст, и страната не може да разчита само на един успешен сектор за устойчив растеж и конкурентоспособност, особено с нарастващите заплати и намаляването на предимството на евтината работна ръка.
„Необходими са множество значителни инвестиции, осъществявани едновременно“, подчертава Макклелън.
По аналогия с Китай, Виетнам насочва усилията си към високотехнологични сектори, като компютърни чипове, изкуствен интелект и възобновяема енергия, предлагайки стратегически данъчни облекчения и подкрепа за научни изследвания в градове като Ханой, Хо Ши Мин и Дананг.
Страната планира да инвестирате сериозно в инфраструктура, включително в ядрена енергетика и проект за високоскоростна железопътна линия на стойност 67 млрд. долара, която ще намали времето за пътуване между Ханой и Хо Ши Мин до осем часа.
Виетнам също така стреми да стане глобален финансов център. Правителството планира две специализирани финансови зони — в активния Хо Ши Мин и популярния курорт Дананг — с опростени регулации, за да привлекат международни инвеститори, данъчни облекчения, подкрепа за финтех компании и улеснени механизми за разрешаване на търговски спорове.
Основоположен на всичко това е реформата на институциите. Министерства се обединяват, ниските административни слоеве се премахват, а 63-те виетнамски провинции ще бъдат консолидирани в 34, за да създадат регионални хъбове с по-добри ресурси от таланти.
Виетнам залага на частния сектор като движеща сила на новата си икономическа стратегия — значителна промяна в сравнение с предишния подход.
През май Комунистическата партия прие Резолюция 68, в която частният сектор е определен като „основният двигател“ на икономиката, ангажирайки се да се отклони от доминирането на държавни и чуждестранни компании.
Досега зад виетнамския износ стоят големи мултинационални компании, които използват вносни суровини и части, както и евтина местна работна ръка. Местните предприемачи обаче остават в начален етап в производствените вериги и срещат затруднения при достъпа до финансиране и пазари, които традиционно са доминирани от около 700 публични гиганти — от колониални пивоварни до остарели държавни магазини, в които рядко влиза клиент.
„Частният сектор остава сериозно ограничен“, коментира Нгуен Хак Зианг от Института ISEAS–Yusof Ishak в Сингапур.
Подобно на Китай, Виетнам цели да изгради „национални шампиони“, които да водят иновациите и да се конкурират на международно ниво — но не чрез директен избор на победители, а позволявайки на пазара да реши, кои компании ще преуспеят. Политиката включва улесняване на достъпа до кредити за компании, инвестиращи в иновации, предимство при правителствени поръчки за тези, които постигат иновационни цели, и подкрепа за разширяване на международните пазари. Дори големи проекти като високоскоростната железопътна линия Север-Юг, които преди бяха запазени за държавни компании, вече са отворени за участие на частния сектор.
До 2030 г. Виетнам се надява да изведе поне 20 частни компании на глобалната сцена. Въпреки това, Зианг предупреждава за риск от съпротива — както от консервативни кръгове в Комунистическата партия, така и от тези, които печелят от статуквото с държавните предприятия.
Но дори и когато политическата съпротива застрашава реформите, климатичните предизвикателства изискват бързи действия.
Климатичните рискове вече не са теоретични: ако Виетнам не предприеме бързи мерки за адаптация и управление на последствията от климатичните промени, страната може да загуби между 12 и 14,5 процента от своя БВП годишно до 2050 г., а до 2030 г. до един милион души рискуват да изпаднат в крайна бедност, според прогнози на Световната банка.
Междувременно Виетнам остарява, преди да е успял да забогатее.
„Златният прозорец“ на работоспособното население — периодът, когато работещите превишават зависимите — ще се затвори до 2039 г., а работната сила предполага, че достига своя връх само три години по-късно. Това може да редуцира производителността и да натовари социалните услуги, особено с традиционното натоварване на грижите за възрастните на семействата, най-вече жените, споделя Тирауичичайан Бусараван от Центъра за горещи изследвания на семейството и населението в Националния университет на Сингапур.
Виетнам бърза да предотврати негативните последици, разширявайки достъпа до превантивна здравна помощ, за да осигури на възрастните да останат здрави и независими за дълго време. Мерки като постепенно повишаване на пенсионната възраст и привличането на повече жени в официалната работна сила могат да помогнат за компенсиране на недостига на работна ръка и да подпомогнат „здравословното остаряване“ на нацията, добавя Бусараван.
