Да бъде сред най-добрите градове за живеене по света за Виена не е новина. Австрийската столица попада в челото на подобни класации години наред, а в много от случаите ги оглавява, като пример за това е подредбата на „Икономист интелиджънс юнит“ (Economist Intelligence Unit). Там три поредни години Виена заема първото място и един от основните показатели за оценка е опазването на околната среда.
В това направление все пак не липсват и предизвикателства. От 1970 г. досега средногодишната температура в Австрия се е повишила с 2 на сто, а във Виена – дори с цели три градуса. Екстремните температурни явления също нарастват, като горещите вълни през лятото, които през последните тридесет години са продължавали средно по пет дни, се очаква да надминат 30 към края на века според научни прогнози, намерили място във плана на Виена за климата. Допусканията, поместени в документа, са, че през следващите десетилетия зимите ще станат по-меки, а явления като масивни наводнения и по-продължителни засушаванията ще зачестят.
„Общо взето ние трябва да променим всичко, което сме правили досега, за да предотвратим най-лошите сценарии и да поддържаме най-високите стандарти за живеене на близо 2 млн. граждани, като в тази връзка Виена си е поставила за цел да стане въглеродно неутрален град до 2040 г.“, заяви по време на среща с журналисти, сред които и представител на БТА, Юрген Чернохорски, градски съветник, отговорен за климата, околната среда и работата с гражданите, и част от екипа на кмета на града Михаел Людвиг.
„За тази цял вече няма програма по отношение на благосъстоянието на града и гражданите, която да не включва и климатични мерки“, каза още градският съветник по климата, който по силата на това, че Виена е и самостоятелна провинция, има статут и на министър на регионално ниво.
За постигането на климатичната неутралност или „нетната нула“ в австрийската столица са планирани и е започнала реализацията на няколко различни инициативи.
Планът, за който Чернохорски говори, е одобрен през 2022 г. и е озаглавен Климатичната пътна карта на Виена. Той включва и раздялата с природния газ като основно гориво за отопление на бита и бизнеса, разработването на системи за „умен“ град, план за разширяване обхвата на фотоволтаичните централи, нови паркове и зелени площи.
От разговора с Чернохорски става известно още, че във Виена има близо 600 000 газови котела в домакинствата, а техният брой трябва да стане почти равен на нула през 2040 г. Според плановете на градската администрация това трябва да се случи чрез замяната им с такива, които имат парно или работят на ток, термопомпи или геотермални източници.
За да представи пред широката общественост това начинание, управата на Виена е обявила 100 пилотни проекта – стандартни къщи, апартаменти, офисни и бизнес сгради, които да получат възможност да се отопляват с изброените по-горе нови и по-екологични и незамърсяващи източници.
На въпрос на БТА за това как се осъществява отоплението с геотермални източници Чернохорски посочи, че в близост до сградите, където се осъществява енергийното обновление, се извършват няколко сондажа с дълбочина от около 150 метра, които не засягат подпочвените води. Чрез тях може да се осъществява обмен на топлина както през зимата, така и през лятото. Той посочи, че цената на един такъв сондаж е около 70 евро на метър, а за типична сграда във Виена са необходими около три сондажа.
В програмата за подмяна на старите котли на газ се включва и австрийската железопътна компания ÖBB, която чрез мащабна реновация на притежавани от нея комплекс от триетажни сгради във Виена вече подава топла вода и топлинна енергия на наемателите си от термопомпи, които са монтирани на покрива на сградата, и индивидуални бойлери на ток. Пред журналистите, които посетиха сградите, Вера Каспер от австрийските железници заяви, че в комплекса са настанени служители на компанията, които плащат преференциален наем, но доскоро много от апартаментите в него са били незаети заради това, че условията и месечните разходи не са били адекватни.
Инсталирани са две термопомпи с мощност от 50 киловата всяка, като те сега захранват 39 реновирани жилища в построените през 1900 г. сгради, заяви Каспер. Тя посочи още, че енергийната консумация, вследствие на това и на предприетите мерки за енергийно обновление на сградите, е намаляла с над 70 на сто.
Пилотната програма е подкрепена и от общинска служба, която подпомага жителите на града да вземат най-правилното решение за това как е добре да извършат енергийната трансформация на техните жилища. В „Хаускунфт“ (Hauskunft) или както е известно звеното за енергийни консултации, свързани с обновяването на дома, всеки стопанин на по-стари сгради може да се обади или да си запази час за лична среща със служителите на центъра и да обсъди стъпките, които да предприеме, за да реализира енергийната трансформация на своя дом напълно безплатно.
Друг начин за намаляване на емисиите, на който Виена ще разчита, е разширяване на достъпа до централно топлоснабдяване. Според проекта на притежаваната от Виена енергийна компания „Вийн енерги“ (Wien Energie) то също постепенно ще престане да бъде зависимо от природния газ, като за целта вече в града работи една от най-големите термопомпени инсталации в Европа, която позволява към момента да се захранят над 56 000 домакинства, а впоследствие техният брой да нарасне над двойно до 2027 г. В енергийния план на Виена е записано още, че до 2040 г. около 60 на сто от домакинствата трябва да имат достъп до централно топлоподаване.
За топлообменно средство на термопомпата се използват пречистените води от местната станция за преработка на отпадни води. Последната от своя страна успява чрез процес на механична и биохимична обработка на отпадната вода да генерира био газ, който да произвежда впоследствие повече електроенергия чрез когенератори от тази, която е необходима на пречиствателната станция, стана известно още от журналистическата обиколка.
Пречиствателната станция за отпадни води на София в Кубратово работи по подобен механизъм за получаване на биогаз (съдържащ предимно метан – бел. авт.), както и за получаване на електроенергия от когенерация. Справка в сайта на дружеството концесионер „Веолия“ показва, че през 2023 г. произведената електроенергия е била 12 на сто или 2541 часа над необходимите за собствени нужди на пречиствателната станция.
Друго важно направление по отношение на декарбонизацията на Виена е реализирането на проекти за соларни инсталации по покривите на домовете. За тях овори Андреас Цанер от Агенцията по климат и иновации във Виена. Той посочи, че Виена има потенциал да изгради фотоволтаични централи с общ капацитет от 800 мегаватпика, като само за три години от 2021-ва до тази инсталираната мощност надминава вече 220 мегават пика. По думите на Цанер в близко бъдеще е възможно разрастването на такива миницентрали и по балконите на сградите.
За да даде пример със соларните централи, Виена изгражда такава на местното кметство. Но поставянето на близо 600 соларни панела върху една от емблематичните неоготически сгради на Виена, построена в края на 19-и век, не е било посрещнато от всички еднозначно. „Няколко десетилетия ни бяха необходими, за да убедим защитниците на културното наследство, че подобни проекти имат място в нашия град“, заяви пред журналистите отговорникът за поддръжката на централата Майкъл Драгостис, докато развеждаше групата върху покрива на една от най-високите за времето си сгради. Инсталацията е направена незабележима за погледите на хората от нивото на улицата, като по думите на Драгостис тя осигурява на моменти около една трета от необходимата енергия на кметството на Виена. Централата позволява годишно да се генерират около 220 000 киловатчаса електроенергия и да се спестят около 120 тона въглеродни емисии. Освен кметството повече от 10 общински сгради имат подобни фотоволтаични централи или са в процес на инсталирането им, като общата им мощност се приблизително 34 мегаватпика.
На въпрос на БТА към Юрген Чернохорски, който е от Социалдемократическата партия, относно това какви са планираните инвестиции и очакваното въздействие на програмата за енергийна трансформация на града, той посочи, че планираните разходи до 2040 г. са в размер на около 30 млрд. евро. По думите му след реализацията на проектите в областта на енергетиката и климата „това ще намали енергийната зависимост на Виена от доставки на чуждестранни енергоресурси и ще позволи в града да остават повече средства за неговото развитие и осигуряване на допълнителни възможности за заетост“.
Друг инструмент за постигане на целта австрийската столица да бъде климатично неутрален град и такъв, който запазва челните си позиции в класациите за стандарт на живот, е ангажирането на гражданите в нейната зелена трансформация. За това се грижат политики, подкрепени от Климатичния екип на Виена (Vienna Climate Team). Това звено, заедно с общината, осигурява годишно около 6 млн. евро за разработване на проекти, които са изготвени от отделни граждани или групи и предложени за одобрение от експертен съвет. Всяка година три от районите на града получават възможност да представят проекти, след което чрез гласуване се определя кои да бъде изпълнен.
Проектът бе представен от експерта в екипа по енергийно планиране Венке Херцш, като посочи, че общината осигурява финансиране по 20 евро на жител на дадения регион за развитие на одобрените проекти, като средно на район се осигуряват между 600 000 и 2,2 млн. евро. Проектите трябва да съдържат в себе си предложения за подобряване на околната среда, по-добра градска мобилност и др., каза още Херцш, която допълни, че гражданското участие е ключово за инициативата.
Наскоро София също организира набиране на идеи за осъществяване на проекти по идеи на гражданите, като крайният срок за тяхното подаване беше 30 октомври. В конкурса, публикуван на сайта на общината, бяха предложени две категории – за общограждански и районен граждански проект. В първата категория са инициативи, които носят полза за целия град, а във втората – такива, които допринасят за конкретен район.
Бюджетът за категорията за общогражданския проект е 500 000 лв., а за всеки район – по 200 000 лв. Като примерни идеи са посочени изграждане на паметник, фонтан, ново осветление и др.
Отделно от това, и в мащаб визията на София за климата е поместена в Плана за действие за устойчива енергия и климат на столицата за периода 2021-2030 г. В документа е заложено намаляване на емисиите на парникови газове на глава от населението с 40 на сто до 2030 г. спрямо нивата от 2007 г., както и наред с други мерки, намаляване на годишното крайно енергийно потребление с 600 гигаватчаса към 2030 г. спрямо 2018 г.
Съгласно отчета на програмата за 2022 г., по отношение на първата посочена по-горе цел е постигнато намаление с над 2441 тона въглероден диоксид, а по отношение на крайното потребление се отчита спад от едва 3,8 гигаватчаса годишно.
На този фон фокусирането върху градовете по отношение на прехода към климатична неутралност е ключово, защото според Програмата на ООН за околна среда за около 70 на сто от емисиите въглероден диоксид са отговорни местата с голямо струпване на население.
