Крайнодясната партия „Реформирай Обединеното кралство“ на Найджъл Фараж изпревари управляващата Лейбъристка партия и вече е най-популярната политическа формация във Великобритания, показва ново проучване, което отразява общественото недоволство срещу управлението на премиера Киър Стармър, по-малко от седем месеца след началото на мандата му, предадоха БТА и Ройтерс.
Проучването, извършено от агенция „ЮГав“ по поръчка на вестник „Таймс“, което беше публикувано вчера, показва, че ако изборите бяха днес 25% от британските гласоподаватели щяха да изберат „Реформирай Обединеното кралство“, 24% щяха да гласуват за лейбъристите, а 21 на сто щяха да дадат гласа си за консерваторите.
Стармър, чиято Лейбъристка партия миналата година спечели убедително и сложи край на 14-годишното управление на Консервативната партия, претърпя редица неуспехи в началото на мандата си, най-забележителният от които бяха последиците от бюджета, предвиждащ увеличение на данъците. Застоят в икономиката също донесе неприятности на новото правителство, отбелязва Ройтерс.
От друга страна популистките възгледи на Фараж помогнаха на партията му да набере преднина пред двете основни британски политически формации.
Фараж, който е в близки отношения с американския президент Доналд Тръмп, беше един от водещите политици в кампанията за излизането на Великобритания от ЕС през 2016 г. Той подкрепя ограничаването на имиграцията и понижаването на данъците.
Резултатът на лейбъристите се е понижил с три процента в сравнение с проучването, направено в периода 26-27 януари, докато подкрепата за „Реформирай Обединеното кралство“ се е увеличила с два пункта.
Подкрепата за Консервативната партия – една от най-старите политически партии – продължава да се срива и под ръководството на лидерката ѝ Кеми Бейдънок. През юли формацията отбеляза най-ниския си изборен резултат в историята, докато неин лидер все още беше бившият премиер Риши Сунак.
Възход на крайната десница в Европа
Десетилетия наред ЕС, чийто корени са в победата над нацистка Германия и фашистка Италия, държеше националистическата крайна десница в периферията на политиката. Но в цяла Европа влиянието на крайнодесните движения през изминалата година нарасна. В Италия и във Финландия те влязоха в управлението, а в няколко други страни – като Германия, Испания и Франция – отбелязаха сериозно засилване на подкрепата на избирателите.
Разочарованието от политическата класа създаде възможности за десните популисти и други критици на традиционните партии и политическото статукво на стария континент да наберат популярност на редицата избори през изминалата година.
Десния популистки „Национален сбор“ на Марин Льо Пен във Франция увеличи броя на депутатските си места в Националното събрание. След това „Национален сбор“ гласува заедно с лявата коалиция „Нов народен фронт“, за да свали правителството на консерватора Мишел Барние след само три месеца на власт.
В Австрия крайнодясната Австрийска партия на свободата спечели 29% от гласовете на изборите през септември – по-висок дял от всяка друга партия и най-добър резултат в историята ѝ.
Португалия се присъедини към списъка на европейските страни, в които крайната десница е във възход след успеха на партията ШЕГА! (“Стига!”) на изборите през март. Партията спечели 50 от общо 230 места в парламента, в сравнение с едва 12 през 2022 г. и едно през 2019 година.
Алтернатива за Германия (АзГ) през септември стана първата крайнодясна политическа партия, която печели регионални избори в Германия след Втората световна война.
Водачът на фламандските консерватори, крайнодесният Барт Де Вевер встъпи в длъжност като новият премиер на Белгия вчера. Петдесет и четири годишният политик – който през последните години спря да подкрепя исканията за независимост на Фландрия – положи клетва пред белгийския крал Филип заедно с 14-те министри от правителството си.
